КОРЕНИ И ВЪРХОВЕ В РОДОСЛОВНОТО ДЪРВО НА ЕВЕЛИНА ТОДОРОВА – рецензия на Стоянка Боянова
Интересно и познавателно е да прочетеш за рода на своя позната, да проследиш част от нишката на живота, докато достигнеш до днешните дни. Да се гмурнеш в пластовете на времето, да изпиташ чувства и мисли по отминали събитията.
С това усещане започнах да чета фамилната сага на Евелина Тодорова „Драматичната съдба на два изключителни български рода”, ИК „ВИДЕЛИНА”, София, 2025. Известно е, че сага е народно предание в поетична форма, с цел да ни запознае с древнoтo творчество на скандинавските, исландските и ирландските народи. В наши дни повест, роман или цикъл романи, проследяващи историята на нечий род, също се нарича така.
*
В предишни периоди четяхме за семействата на герои, възрожденци, поети, художници, артисти.
Днес често се връщаме назад към корените. Установяваме, че не познаваме родословието си. Преоткрииваме колекции от снимки, търсим информация в библиотеки, общини, разговаряме с възрастни хора, посещаваме лобни места, разтваряме архиви. Някак модерно е да се създава родословно дърво. Може би – за да не допускаме отново и отново грешките, които поколенията преди нас са допускали.
*
Книгата на Евелина Тодорова ни връща в 19-ти век с разгрома на Априлското въстание и жестокото клане в град Елена. Нейната прабаба, „хубавата Катерина”, била невръстно дете. Скрита в избата, „станала няма свидетелка как отрязват главата на майка й и хвърлят тялото й в бунара”. Този ужасяващ случай илюстрира с няколко щриха тогавашното време и се предава като родов спомен. Читателят е заинтригуван да продължи сюжета на книгата, проследявайки живота на момичето и неговите наследници. Колизиите са ни завладели от първите редове.
Идва Освобождението. Катерина се влюбва в Коста, който за времето бил с престижна професия на железничар. Следват дните на Септемврийското въстание. Авторката предпочита да не е многословна и споделя накратко събитията. Пестеливо описва най-характерното и оставя читателят сам да си доразкрие подробностите. Пресъздава ги в няколко пасажа и пред нас е изобразена цялостна картина в страната за онзи времеви период. Международното положение е упоменато, за да допълни представата за епохата.
*
Пред нас оживява историята на Панагюрище от Априлското въстание и появата на Коджабашевия род. Научаваме за родоначалника Стоян Василов, роден през 1798 година. Ще запомним, че Коджабашев в превод от турски е „най-добрият”, „умен човек”. Страниците възкресяват опълченец, четник на Христо Ботев, близки на Райна Княгиня, участници в Балканската война, Първата световна, Втората световна, бомбардировките над София, живота при социализма и в днешни дни.
Години на глад и мизерия, терор, лагери, реликви – предмети, надживели собствениците. Героите се влюбват, женят се, радват се, страдат, умират. Съдбата ги измъква от затруднено положение и ги запраща в нови изпитания. Замогване, обедняване. Акции и затвори, болести, съборени домове. Успех и героизъм, труд за Родината и защитата й през войните. Изградено е цялостно житейско платно с Коджабашевия род от Панагюрище и Тодоровия от Казанлък. С малко думи пред нас оживява орисията на народа през гледната точка на авторката.
*
Разказът за родовата линия откъм Тодорови започва със съдбата на Мария Коджабашева – „красива стройна девойка с бадемови черни очи”, която наричали „япончето”. След завършване на Търговската гимназия работи като счетоводителка в кооперация „Христо Ников”. Среща мъжа на живота си Стефан от Икономическия университет. Така се сродяват двата рода. Или както е споменато: „Свободолюбието и силата на духа се съединяват с интелигентността и красотата.”
Узнаваме за рода преди Освобождението чрез бащата на Стефан – Христо Тодоров. За да си представим онова време, авторката ни запознава с историята на Казанлък. Пресъздаден е цялостният облик на тогавашния обществен живот: розопроизводство, читалищна дейност, театър, библиотека, художници, музикална култура, известни личности, женско движение.
*
„Христо Тодоров е вторият по известност и престиж моделиер на мъжки дрехи в Казанлък. Има голямо ателие и продава платове.” Жена му Йовка, будна и напредничава, членува в Женското дружество. Двамата са социалдемократи и се борят за гарантиране на собствеността.
В началото на 19-ти век туберкулоза коси населението. Не е пощаден и Тодоровия род. Дядо Христо си отива от коварната болест. Срещаме поредица събития по пътя на предците и участта на България – участие в управата на Кооперативния съюз, закупуване и загуба на къщи, възходи и падения – довчерашни уважавани граждани се превръщат в „бивши хора”, въдворени в лагера Куциян, смяна на квартири, работа, имигриране.
Споменати са избрани моменти от развитието на страната. Срещаме личности, обогатили представата ни за епохата като Папа Ронкали (наричан българският папа), Любомир Левчев, Дора Бонева, Николай Хайтов и десетки други. Очаквах с нетърпение да достигна и прочета за времето и пътя на авторката, който ми импонира и мислено подкрепям. От всичко преживяно от нея ще споделя, че баба й Йовка преди да почине, избира името й, Евелина, в съответствие с немската актриса Евелина Холд.
*
Тази сага може да опиша с множество имена и съдби. Запознаваме се с десетки нейни близки и съседи с характерни за тях индивидуалности. За всекиго е отделено място в сагата.
Не съм познавала тези хора. Евелина е предоставила снимков материал, за да видим как са изглеждали. Мисля си, че когато четем за тях, ние неволно ги споменаваме и им изпращаме сигнали до световете, в които са днес. Това е спомен, разказ и панихида.
С подобни документални повествования сякаш имаме пред себе си две книги едновременно: на автора и нашата собствена. Припомняме си пътя на рода и правим алюзии за нашия живот. Откриваме прилики и отлики, навици, чудатости, таланти. Знаем на кого да благодарим. С кого мислено ще бъдем съпричастни.
Предполагам, че днешните близки и роднини на Евелина Тодорова ще бъдат щастливи от пресъздадените родови истории. Ще са доволни и съседите, намерили място по страниците на книгата. Аз също съм й признателна за многобройните срещи, обобщени в проучвания и документи, възкресили личностите, с чиято съдба сме съпричастни и се вливат в съдбата на народа.
Благодарим на скъпите близки в отвъдното, че са ни дали шанс за живот! Евелина Тодорова тръгва от дълбоките корени и достига върховете на родословното си дърво.
Ще завърша с едно мое хайку, отпечатано в „Албатрос”, Румъния, 2022:
вятърът разпилява
огромно глухарче
моят древен род
Стоянка Боянова
май 2025 г.
Евелина Стефанова Тодорова
Родена в София. Завършва в СУ „Климент Охридски” – специалност българска филология. Специализира във Франция. Работи като преподавател, преводач на художествена литература и журналист. Превела е „Псевдо” от Емил Ажар, „Бог, ангели и свидетели” и „Да постигнеш щастието си” от Апел Гери и „Катари и тамплиери” от Раймонда Резников. Автор на романа „Насрещни ветрове”, 2008, на литературно-критическия сборник „Човекът в измеренията на времето”, 2014, на пътеписите „Кръстопъти на времето”, 2017, „С Париж и Малта в сърцето” 2021 и „Драматичната съдба на два изключителни български рода”. Член на СБЖ и на Асоциацията на екскурзоводите в България.
Стоянка Боянова
