БЯГСТВО – стихотворения на Тодор Билчев
ДИАЛОЗИТЕ НА СВОБОДАТА
-Ти виждаш ли – аз имам, имам, имам.
-О, виждам, да – аз нямам, нямам, нямам.
-Но ти със твойто нямане си нищо.
-Аз всичко имам – съвестта е чиста.
-Със съвест само как ли се живее?
-О, много по-жестоко е без нея.
-Но ти щастлив ли си или нещастен?
-Нещастно съм щастлив. Като прекрасен.
-Какво ли щастие това ти носи,
когато виждам, че Духът ти бос е?
-Не е в обуването красотата,
щом боса и свободна е душата!…
20.08.2024 г. 18.19 ч., Русе
ПИЯНСКО БЯГСТВО
На Цоньо
Той бе един от нас и него
животът бе опрял в стената.
Във студ голям, дори във жега,
че жив е, плащаше цената.
Със вино и ракия. Друго
той нямаше във свойта сметка.
Тъгата беше му съпруга.
И с нея бе в семейна клетка.
А колко пъти все горяха.
Изгаряха от страсти и неволи.
Те влюбените двама бяха,
сред завист, покрай тях набола.
Но свърши любовта, тъгата
във друго гняздо вече люпи.
А той останал е в душата
със порив, който само люби.
И няма мъничка частичка
от злоба, притаена в него.
На днес родено той прилича.
С материята незасегнат.
Пияница квартален беше,
отписали, когото бяха.
Че „Жив съм аз!”, той все крещеше.
С кервана кучета вървяха.
Едно откъсна се, обаче.
Връвта прекъсна на живота.
И днес смъртта за него плаче,
че тя не стана му имота.
Тъй както бе дошъл и тръгна
пияницата безимотен.
Клошарка от смъртта се трогна.
И мъртъв, беше пак самотен.
Угасват истините земни.
Към нов живот стремим се ние.
Но там дали ще са потребни
пияните, които крием?
А ний, че сме това не смеем
пред никого да си признаем.
Упрекваме ги и се смеем.
Пияници сме всички. Знаем!
20.08.2024 г. 19.19 ч., Русе
Тодор Билчев
