БЛИКА БЕЗНАДЕЖДНОСТ – поезия на Веселин Касчиев

БЕЗСМИСЛИЦИ

Човешките безсмислици пътуват покрай нас.
Във върволицата им искат да потънем,
във черната им безпросветна слепота да се стопим.
Те идат от безкрая
и към него са на път.
От лудия им бяг каква ли безнадеждност блика?
Та нима може да окриля
злата им надежда да ни присвоят?
Те от памтивека своя път познават
и до вечността не ще му изменят.
И нямат жалост.
Искат да са всичко.
Друг път да няма им е съкровената мечта.
Откакто свят светува,
хората откакто помнят,
те неизменно съпътстват всеки живот.

Но ако безсмислиците бяха всичко,
щеше ли да има Бог?
Сътворението щеше ли да е в човека,
комуто дава разум
и свещена волност на духа?
И щеше ли светът да просветлява в лунната пътека,
подобна на небесен път?
А и дали, отправил взор към нощното небе,
там, гдето весело искрят вселенските звезди,
някой щеше в чудната му глъбина
смисъла заветен да провиди?

ПИЯН

На един приятел и неговата компания

Пиян…
до черното небе пиян,
до седмото небе,
до самата безбрежност.
Пиян и сам,
и много празен…

Цялата ти вътрешност гори от празнота
и от последната чаша люта ракия.
Там вътре виси неподвижно око,
безжизнено и непотребно,
там виси мъртво третото ти око,
което жадно търсеше всемира.

А беше време на възторзи и мечти,
на пиянството от тях,
на умиление от бъдеще сияйно.
Беше времето на фразата:
„Светът е наш!”
и морето беше до колене.
Сега светът е чужд
и морето стана бездна.
Възторзите се замениха със печал
и мечтите – с безнадеждност;
бъдещето се превърна в руина,
а пиянството е само алкохолно.
И няма светъл лъч във тази празнота,
няма смисъл и разтуха.
Единствено надгробен кръст,
добър, гостоприемен, всеотдаен,
те приканва с шепот тих:
„Прекръсти се,
ще ти дам подслон при мен!
Вечното ти жилище те чака!”.

Веселин Касчиев