БЪЛГАРИТЕ ПРЕД ПОГЛЕДА НА СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ – статия на Боян Балкански
Всеизвестно е, че ние, българите, сме един от най-древните народи в Евразия и света. Но защо малко познаваме своята история и нейният принос за световната цивилизация? Откъде, кога и как започва появата на българския род и неговото жизнено родословно развитие през изминалите хилядолетия?
Отговорите на тези въпроси все още са непълни, неточни, а понякога и разнопосочни. Защо? Съществува комплекс от причини за това.
Може би първата от тях се дължи на недостатъчните подробни наши проучвания по отношение на времевите периоди през хилядолетията – образуването на големи български поселения, държави и съюзи на Балканите, Волго-Уралието, Таримската котловина …, многопосочните им преселения и прочее.
Други фактори за това са: унищожаване на българска документация, фалшифициране (преиначаване), премълчаване или прикриване на истинската българска история от наши “приятели” – отделни личности или държави – поробители, окупатори, “освободители”, колонизатори, крадци на чужда история.
Същите ни обявяват за тюрки, хуни, келти, чисти славяни и още какви ли не, но не и за самобитен народ български. Тези “доброжелатели” написаха томове книги за тюрки, хуни и хазари, но не и за нашата прадревна история. А къде в тази историческа мъглявина се рее съвестта на професионалните ни историци? Защо (с малки изключения) загърбиха най-древното ни минало, стремейки се да угодничат на нашите кръстители?
*
Дори и днес (както се е случвало лично с мен и мои професионални колеги), ако се срещнете, например, с таджики в тяхната страна или далеч от нея, с радост, възторг, уважение и преклонение към вас ще споделят, че вие сте техни братовчеди и родственици още от преди две хиляди години, когато е съществувала държавата Бактрия (Балхара) между Памир и Хиндукуш и ще изтъкнат, че това го пишело в тяхната история.
И още. Ще ви посочат десетки думи (независимо от техния произход) с един и същ корен, употребявани в днешния наш книжовен и диалектен език: байраг – байрак, барабар – барабар, заедно, бохче – бохча, градина, булгариа – вид българска тамбура, вада – вада, дайра – дайре, джураб – чорап, дупа – дупе, зор – зор, камар – камара, каиш – каиш, колан, лош – лош, мърт, мортав – мъртъв, нишан – нишан, знак, белег, ориз – ориз, парча – парче, папуц – папуци, пътъци, сабун – сапун, тайфа – племе, тамбуре – тамбура, тонок – тънък, хан – хан, турши – туршия, херман – харман, хуб – хубаво, яха – яка и прочее.
*
Подобно отношение към българите (като родственици или съседи в древността) имат и много други народи – японци, китайци, афганци, перси, кюрди (нямащи кръвна връзка с тюрки и араби), чуваши, башкири, унгарци… Всичко това ни показва, че десетки известни личности и народи уважават величието на древния български род (с неговите разклонения) многократно повече, отколкото ние самите!
Ето и някои примери за това.
*
Може би най-неочакван и фрапиращ от тях е този, свързан с Япония.
Не случайно още през 1933 г. Цар Борис Трети (с разменени писма) установява връзка с японския император Хирохито (1901–1989), който става известен с енциклопедичните си познания по ихтиология – област, за която е публикувал научни изследвания и няколко книги. (Той се възкачва на трона след баща му – император Акихито през 1926 г. и остава на него до смъртта си).
А през 1970 г. Тодор Живков води българска делегация на Международното изложение ЕХРО-70 в Осака, Япония. Той е единственият правителствен ръководител от соцлагера, който отива на изложението, където България има един от най-впечатляващите павилиони, символизиращ Стара планина. По това време български посланик в Япония е Тодор Янчев, който пази множество спомени от страната на изгряващото слънце.
Японските медии описват подробно как императорът Хирохито и импратрицата Нагако посещават българския павилион и хапват кисело мляко. Скоро то става много популярно в далекоизточната държава.
Впоследствие единственият лиценз, който България успява да продаде на Япония, е за заквасване на киселото мляко. Голям принос за това има японският външен министър г-жа Сонода. Самата тя е голям почитател на продукта и при всичките си публични изяви го рекламира като “елексир за вечна младост и дълъг живот”. Тя създава Клуб на приятелите на българското кисело мляко. Ангажира и изтъкнат композитор, който създава химн на клуба и всяка от сбирките започва с неговото тържествено изпълнение.
*
Прибирайки се към София, Тодор Живков минава през Москва. В Кремъл се среща със съветския ръководител Леонид Брежнев, който го нахоква, че е бил в Япония без да сподели с него, а и за думите му, че нашият тогавашен строй изостава по отношение на технологиите.
(Колкото и да е обвързан в мощната соцкомунистическа пропаганда години по-късно Живков ще говори, че Япония и световното изложение му отварят очите за истината как се развива капитализмът и как – социализмът, който в края на управлението си ще нарече “едно недоносче”).
*
И през 1978 г. българска делегация начело с Тодор Живков заминава за Япония – за популяризиране честването на 1300-годишнината от създаването на Дунавска (Аспарухова) България. Там Тодор Живков е посрещнат с изключителни почести от своите домакини.
При самото стъпване на японска земя императорът Хирохито се обръща към Тодор Живков със следните думи: “Здравейте, братовчеде! Добре дошли отново след 3500 години!”
Почти всеки българин би се попитал каква е причината за такова отношение на японците към България въпреки крещящото й тоталитарното управление.
Участник в делегацията обяснява, че то е следствие от спомените за връзката между българи и японци от много дълбока древност. Удивително е, че японските легенди сочат началото на благородническото потекло на императора (той се води син на Слънцето) от конен (български) род, дошъл в Япония от Азия 1000 г. пр. Хр. Този народ създал военна организация и военни традиции и въвел родовото начало в Япония. (Според най-древния исторически извор “Нихон Шоки” първият император е водил със себе си конници, дошли от Южна Корея – с индоевропейски черти.
В рамките на това посещение Хирохито дава официална вечеря в чест на Тодор Живков, на която присъстват и всички членове на делегацията.
Сетне обявяват Тодор Живков за почетен доктор на науките от частния японски университет “Токай”.
*
По повод на самата 1300-та годишнина от създаването на Дунавска България през 1981 г. Тодор Живков получава поздравителна телеграма от японския император, в която Хирохито приветства държавният глава на държавата, която според японските исторически извори е на 6000 години. И от същия този Род е и рода на императорската фамилия и че благодари на българите, че са поставили основите на Япония като държава. По този повод Живков се уплашва от реакцията на Москва и отговаря на негово светейшество Императора, че се е объркал и че България става на 1300 години, а не на 6000. Но от Япония повторно потвърждават, че не са се объркали, това е истината за тях.
***
Според доцент Любен Иванов – историк и философ (роден в с. Еленов дол, Свогенско), в книгата му “Прадревно Дуло и другите прабългари до и в прадревен Китай” (2017) прадревният род Ду (Доу, Доуло, Доулу, Духало), наричан днес Дуло и другите прабългари произхождат от племената Жуни и Ди, обособени основно в Таримската котловина от началото или преди средата на второто хилядолетие пр. Хр.
Според автора в някаква степен на вероятност е възможно родът Дуло и българите да са траки, дошли от Балканския полуостров през IV и III хилядолетие пр. Хр. след Черноморския потоп. А не е изключено (добавям) някои да идват и от северния, евразийски български възел – древната държава Идел в района на Волго-Уралието.
*
От информацията в китайските хроники и от огромната част от изследователите, българите като цяло са оценени като смел конен народ, красиви с развито скотовъдство, земеделие, градинарство, рударство, занаятчийство и строителство; отлични стрелци и ловци, обожаващи коня; свободолюбиви и войнствени, често воювали на страната на китайските държави (ванства) или срещу тях. Създавали силни, а и временни, неустойчиви държавни обединения. Вярвали в гадаенето и духове.
Имали свой език близък до тракийския. Обичаите им били различни от китайските, хунските и усунските. Имали строги закони. Притискали главите на момченцата, за да са дългообрази и красиви, както и стягали с одеалце краката на бебетата момиченца, за да са прави и стройни. Предпочитали конусовидните форми в облеклото и бита.
Коренът или названието на Дуло присъства в много градове на съвременен Китай. (Китайците наричат България Баодзалия).
*
След неизвестен природен катаклизъм (дори някои го свързват с извънземен произход), богатата в древността Таримска котловина (с невероятна история) е покрита с пясъци. Територията й е заета от пустинята Такламакан, в която са запазени мумии с европеидни черти и облекло.
След настъпилия катаклизъм в котловината, от племе господар, стожер на българските племена, родът Дуло става племе жертва, беглец и преселник в различни посоки. Някои негови племена отиват на югоизток, а други – на североизток. След продължително надмощие над китайските държавни структури, се формират в две големи групировки от бели и червени Ди. Но идва момент, когато китайците се обединяват, сдобиват мощ и сила и започват да изтласкват българите на запад. Само част от Дуло, под името Бянчен Дуло, заминават в обратна посока (към Далечния изток) – Корея и Япония. Именно те са признатите предци на японския император Хирохито.
Неслучайно в японската азбука се откриват старобългарски руни, както и индоевропейски елементи в японския фолклор и митология. А исторически и корейците се считат за наследници на древно българска династия. Впечатляващо е, че и в днешно време на наши спортисти в Япония им напомнят, че са братовчеди на японците. А те се чудят защо ги определят като такива. А в Корея, в древния град Сила, е открит златен меч с всички характеристики на тракийската символика и изработка.
***
Към силно положителното отношение на японската нация към България и българите, може да се прибавят още десетки подобни мнения на много известни световни личности от други националности.
Ето част от тях.
Арнълд Тойнби (1889–1975) – британски историк и културен антрополог:
В човешката история има 28 цивилизации и една от тях е българската.
Проф. Шигеоши Мацуями от Япония:
“Българската държава е между седемте световни цивилизации”.
К(х)аган Йосиф – хазарин:
“Българите бяха многоброен народ, по-многочислен от пясъка в морето”.
Във Византийските Тропарх от 999 г.:
“Те, българите, някога бяха най-справедливия от всички народи и от всичко на света почитаха най-много тези добродетели и сами достигаха голяма слава, а градовете и народите се присъединяваха към тях доброволно”.
Проф. Норман Дейвис – английски историк:
“Българите са в ядрото на европейската цивилизация. България е най-старата нация на Стария континент и когато България е била държава, Европа е “ходила права под масата”.
Шарл де Гол (1890-1970) – президент на Франция:
“Българската държава е люлката на европейската култура и цивилизация”. Запитан в Париж кои народи стоят в основата на нашата цивилизация, отговаря: “Ако искате да разберете отговора – четете историята на България”.
Франсоа Митеран (1916-1996) – президент на Франция:
“Българският народ е един от създателите на цивилизацията на нашата планета”.
Карло Чампи (1920-2016) – президент на Италия:
“Българите са едни от първите творци на нашата цивилизация”.
Акад. Дмитрий Лихачов (1906–1999) – руски филолог и културолог:
“Българската държава на духа се простира от Балтийско море до Тихия океан и от Северния ледовит океан до Индийския… вие сте най-древната от съществуващите днес културни нации и то не само в Европа, но и в света. Миналото погълна античността, древния Рим, Гърция и т. н., но България остана като жива отломка от древната европейска култура”.
Проф. д-р Ото Кронщайнер (1938-2023):
“Старобългарският език е станал културен език на всички православни славяни. Той е първият държавен литературен език в Средновековна Европа дълго преди възникването на европейските литературни езици – немски, френски, италиански, английски, руски”.
Проф. Геза Фехер (1890–1955) – австро-унгарски византолог:
“Българите бяха оня народ, който допринесе най-много за организиране и оформяне на цивилизацията на цяла Източна Европа”.
Вячеслав Похвалски – посланик на Украйна в България:
“Украинците, а също така и беларусите, и руснаците, всички си спомняме, че писмеността, културата ни и православната християнка вяра произхождат от България. Искам да припомня и факта, че двамата първи украински патриарси са етнически българи – Григорий Цамблак и Киприан”.
О. М. Ленар:
“Изобщо у българите е очаквана силната страст към знанието, което те и натрупват. Постоянство в стремежите – това качество като че ли им е вродено”.
Егор Петрович Южаков:
“Какъв славен народ биха били българите, ако получат независимост! Този народ е весел, жизнен, войнствен и красив”.
Алфонс дьо Ламартин (1790–1869) – френски поет романтик:
“Този неукротим и патриотичен народ не може да бъде заробен за още дълго време. Той, подобно на швейцарския народ, от самата природа е създаден, да бъде свободен”.
Проф. Санте Грачоти:
“Една от историческите заслуги на българите е тази, че задържаха успешно няколко века турците далече от сърцето на Европа. Те платиха прескъпо с кръвта си, с вярата си, свободата си и упадъка на брилянтната им култура по онова време”.
Степано Кювер и Хугас Инджеджиян (арменски пътешественици):
“Българите са силен и непреклонен народ, който никога не се е страхувал от смъртта. Те са доброжелателни към своите приятели и зли към враговете си, безкрайно гостоприемни и обичат да живеят в мир и сговор със съседите си”.
Проф. М. Лонгон:
“Научно е доказано, че прабългарите в далечното минало са притежавали един от най-съвършените календари в света, по-приемлив от китайския и индийския начин на леточисление, по-достъпен и по-практичен…”.
Алберт (Алберик) (XII век) – западен историк:
В 717 г., по времето на Дунавска България, Константинопол – столицата на Византия е обкръжена от 200 000 араби с 5000 кораба. Тогава българският Хан Тервел спасява европейската християнска цивилизация, като нанася на арабите тежки загуби – 32 000 убити.
Ал Масуди (ок. 896-956)– арабски историк, географ и пътешественик, по отношение на същата битка:
Българите се огромен, могъщ и войнствен народ. Един български конник може да излезе на глава на 100 или 200 арабски конници.
Лев Толстой (1828-1910)– писател:
“Българите са снажни, красиви. Дотогава не бях виждал такива хора”.
Адалолоддин Балхи – персийски поет от XII век:
“На оня свят, в Рая, красотата на жените надминава дори красотата на българката”.
Насири Хусрау – персийски поет:
“О, Боже благий, ти не трябваше да сътвориш в такова съвършенство устните и зъбите на тия чаровни българки, които са блестящи като луната”.
В китайския език
българите се означават с йероглифа БАО със значение: “мъдреци”, “колобри”,, “хора, общуващи с висшите сили на Вселената и Разума”, а днешна България наричат “Бао-цзя-лия”.
В индийския епос “Махабхарата”
българите се споменават десетки пъти с възхищение, заради които някога Каспийско море се е наричало “Българско”. Името “бълг” се е превеждало като “светлина”, “мъдрост”, духовна и светска власт”.
*
Дори само от горепосочените характеристики на българите през изминалите хилядолетия може настойчиво да запитаме:
Кога съвременните български държавници, дипломати, политици и историци ще започнат да споменават, където и когато е необходимо, че българите са едни от най-древните народи в Евразия и света; разселвали са се до Корея и Япония – на изток и до Шотландия и Ирландия – на запад; през миналите хилядолетия са имали много държави (влизали са и в съюзи с други); настоящата (Дунавска, Аспарухова) България, въпреки, че е най-нова, е вече на 1345 години?
Кога от българската история ще бъде отхвърлено фалшивото наметало на несправедливостта?
Кога? Колко поколения ще мечтаят за това?
Боян Балкански
