В СТУДЕНАТА НОЩ – стихотворения на Джанино Даскалов
В РЕДА НА НЕЩАТА
В самото начало изплъзва се времето,
светкавично или мъчително бавно!
Като гръм ехти в душите ни бедни,
или като охлюв самотен се влачи
по пътя на битието безмислено!
Аз и ти, важни по своята същност,
всъщност мравки безлично еднакви
под върха на всесилното време!
Гоним началото в смях и сълзи
и философстваме, важно дори.
В края на въпросите без отговор,
изгубили своя единствен билет
за мечтания рейс до звездите,
упорито по автогарите чакаме,
недоволни от всички и всичко.
Странно, но някак в реда на нещата,
уморени, отчаяно навели глави,
във времето търсим обратния път!
НАДЕЖДА
Баща съм на мръсните дни –
непоканени бедни сирачета!
Студени, безрадостно тъжни,
минават край моя прозорец
и потъват в нощта непрогледна.
Замръзнали в спомени
множество нови години,
с малки тайни желания
и болки, сковали сърцето
от маратона на времето!
Баща съм на мръсните дни
и ги каня до свойто огнище.
В приюта ми стар на душата
и за тях има малка надежда.
В СТУДЕНАТА НОЩ
В студената нощ отварям врати
за всичките мои несбъднати дни!
Пристигат задъхани с гладни очи,
без спомени, но мили несретници.
Черпя ги с вино и хляб от утеха!
В студената нощ затварям очи
и политам над сънни ливади!
Там скрити от тъмното сини цветя,
поглъщат всяко изпуснато време.
В студената нощ идва моята сметка
за всичките, тайно натрупани грешки
и онази закъсняла космическа глоба,
за пътуването, без билет през живота.
Но в студената нощ изгряват звездите,
като топли въгленчета в моя прозорец.
Тогава си спомням, за всички усмихнати,
неподправено свежи, изгряващи утрини!
Джанино Даскалов
