По повод 150 години от кончината на Жорж Санд, Огнян Стамболиев представя една от най-ярките и противоречиви фигури на френския XIX век – писателка, която превръща собствения си живот в акт на бунт срещу обществените норми. В своя характерен стил Стамболиев проследява драматичните любовни истории, творческите търсения и социалните жестове на Аврора Дюдеван, превърнала се в Жорж Санд – жена, която живее и пише като свободен човек в епоха, която не допуска подобна свобода. Списанието продължава своята традиция да отбелязва значими литературни годишнини, а този портрет на Санд – допълнен със снимки, портрети и откъси – връща към една личност, чийто живот и творчество остават пример за смелост, независимост и духовна дързост.

БУРНИЯТ ЖИВОТ НА ЖОРЖ САНД – статия на Огнян Стамболиев

150 години от кончината на Жорж Санд

01.04.1804 – 08.06.1876

Жорж Санд на 26 години

Странен, драматичен, криволичещ е бил личният живот на Аврора /Орор/ Дюдеван, станала известна на 29 години сред писателските среди не само с романа си „Индиана“ /1832 г./, но и с раздялата със съпруга си и връзката си с писателя Жюл Сандо. Следват любовните романси с Алфред дьо Мюсе и Фредерик Шопен.

Наистина, за нейния бурен живот още приживе се носели легенди, а след смъртта й, многобройни мемоаристи, романисти, биографи, кино сценаристи и режисьори са почерпили много дивиденти и печалби от него.

Бурният и изпълнен с любовни страсти, живот на Жорж Санд / 1804 – 1876/

Наистина, с какво беше толкова забележителен и странен животът на тази не особено красива жена, а и не голяма писателка, живяла във времето на великите Юго, Балзак, Флобер, та до днес предизвиква такъв пламенен интерес сред читателите и особено онези, които обичат да четат биографични разкази?

Факт е, че Жорж Санд (това е нейният псевдоним, както се досещаме, мъжки), е поразявала съвременниците си със своя живот и демонстрираната свобода, много изпреварила времето си. Без съмнение, тя е феминистка, чийто предизвикателен начин на живот е скандализирал дори по-разкрепостеното френско общество на ХІХ век. В продължение на три десетилетия, започвайки от началото на 1830-те и завършвайки в началото на 1860-те, Жорж Санд сменила – трудно е да се каже точно колко, но поне осем-десет любовници и влязла в равен брой връзки с различни много известни мъже във Франция от онова време, и не само във Франция.

Кои са тези мъже и защо това е важно, защо нейната чисто лична история, частната й история е толкова важен момент в историята на френската и световната литература?

Факт е, че любовниците на Санд не са били обикновени мъже от аристокрацията и буржоазията, а предимно творчески личности. Разбира се, в началото е имало и изключения – бракът й с първия й официален съпруг, Казимир Дюдеван, за когото се омъжва много млада и с когото живее мирно само няколко години, защото всъщност, дори преди брака си с Дюдеван, тя има връзка с Аясон де Грансан, студент в Парижката Сорбона, от когото взема уроци по литература.

От първия й брак се ражда първото и дете, Соланж Дюдеван. Следващият й съпруг – всъщност, незаконен, защото се развежда официално доста по-късно с Казимир Дюдеван, е известният тогава, но забравен днес, белетрист Жул Сандо, с когото издават в съавторство, без особен успех, няколко романа. От него тя взема фамилното име за своя мъжки псевдоним, защото през 30-години на 19 век, жените писателки не са можели да разчитат на успех със собствените си имена. А освен това, по оножва време във френската литература властват великите мъже Юго и Балзак, които са водели война с жените-писателки!

Може определено да се каже, че такъв в общи линии е бил личният живот на тази силна, еманципирана жена: много кратки, за няколко години, връзки с различни прочути мъже. Вторият сред тях е бил големият поет-романтик Алфред дьо Мюсе, с когото е имала силна духовна връзка.

В началото на пролетта на 1833 г. списанието „ Поглед върху двата свята“ организира прием в чест на своите сътрудници.
Там Жорж Санд се започва с Мюсе. Привлечена е от въображението и поетическата му дарба, а той от чара й на „красива испанка от Анадалусия, бледна брюнетка с тъмен цвят на кожата, с бронзов отблясък и огромни очи на индийка“.

Двамата млади се впускат в духовна, приятелска връзка, която се задълбочава на фона на литературното им сътрудничество. И на 29 юли 1833 Мюсе пише следното писмо на Жорж Санд: „Скъпа Жорж, трябва да Ви призная нещо глупаво и смешно. Сигурно ще ми се изсмеете и ще ме вземете за празен фразьор. Ще ме изгоните и ще помислите, че лъжа! Обичам Ви! Влюбен съм във Вас още от първия ден, в който се срещнахме!“ Жорж Санд отначало се колебае, но скоро отстъпва. Започва тяхната весела, луда любов, в която тя е майката, а той-детето!

Поетът и драматургът Алфред дьо Мюсе /1810 – 1857/

Тя живее известно време с Алфред дьо Мюсе във Венеция, но скоро той започва да й изневерява с млади италианки, после се разболява тежко от болест на щитовидната жлеза, а Жорж Санд се грижи майчински за него.

Жорж Санд във Венеция

Самата тя започва връзка с неговия лекуващ лекар, венецианеца Пиетро Паджело. Двамата с Мюсе разбират, че повече не могат да бъдат заедно. Докторът е следващият й любовник, но за кратко. Свързва се с адвоката Луи Мишел, който урежда официалния й развод с първия й съпруг Казимир Дюдеван. Алфред дьо Мюсе окончателно е заменен, този път и от Луи Мишел.

Някъде между тези романи се появила и една странна любов на Жорж Санд с прочутата актриса от Комеди Франсез, Мари Дорвал.

Но може би най-известният любовен роман на писателката е бил с полския композитор и пианист от френски произход, Фредерик Шопен. Този роман и този съвместен живот започват през 1837 г. и продължават някъде до средата на 1840-те, докато накрая се изчерпва. Най-интересното е, че почти всяка любов на Жорж Санд по-късно се отразява в нейната работа и творчество.

Шопен и Жорж Санд

Шопен, който живее главно в Париж, и Мадам Санд се срещат за първи път през 1837. Тя веднага е запленена от блестящия пианист, който е доста по-уязвим и по-млад от нея, както и Мюсе. През следващата година тя става негова официална любовница. През ноември 1839 те отиват в Майорка, където преживяват истински „меден месец“. Той непрекъснато свири и композира, тя пише. След май 1839 двамата се установяват в Париж през зимата, и в Ноан, през лятото. През 1842 двамата наемат два апартамента в столицата, в които заедно с други творци живеят като в истинска комуна. Връзката им е дълбока, вълнуваща, въпреки някои различия в политическите им възгледи. Но дъщерята на Жорж Санд, Соланж Дюдеван, не понася Шопен и скоро го прогонва. Така през 1847 година тази щастлива връзка бива прекъсната. Шопен остава в Париж, а Жорж Санд се установява в Ноан.

Ако говорим за Фредерик Шопен, тогава целият роман на Жорж Санд „Лукреция Флориани“, издаден през 1847 г., в сюжетната си схема повтаря до известна степен любовната история на Жорж Санд и Шопен. Всъщност, повечето от литературните й опуси са вдъхновени от темата за свободната любов, от идеята за изоставяне на брака, който изисква от жената подчинение на закона, дори когато тя желае прекъсване на връзката и лична свобода!

Паметникът на Шопен и Жорж Санд в Париж

И всички нейни романи са всъщност пряко насочени срещу този семеен кодекс, този тип брак и брачни отношения и институции, които онова време са доминирали в живота на обществото.

Жулиет Бинош като Жорж Санд във филма „Децата на века“

Фото портрет на Жорж Санд от прочутия фотограф Феликс Надар, 1864

Френската писателка Колет /1873 – 1954/ в образа на своя идол, Жорж Санд, 1909

Огнян Стамболиев