ЧЕЛНО – поезия на Деси Цветкова

СВЕТЕЩИ ТОЧИЦИ

Светещи точици в очите ти,
образуват съзвездия…
Намислям си всеки ден
по едно желание.
Подаряваш ми пустинна роза.
Доближавам я до устните си.
Ментова магия потича по листата.
Светещи точици в очите ми…
Първото желание вече се изпълнява…

В МРАКА

“С главите си ще счупим ледовете”
Н. Й. Вапцаров

Проблясват в мрака къдрави пристанища.
Примамват с разноцветни светлини.
Но ние сме пътуващите странници,
отдавна сме на път, безбройни дни…

И плаваме уж с някаква посока,
край острови безлюдни и самотни,
стърчат останки с мачти тъмнооки,
водовъртежи и странни животни…

И бездни, и опасни дълбини…
Заминахме към звездното пристанище…
Невръстни още, с пламнали очи…
И корабът бе пълен с обещания…

Пътувахме и нощем, без да спираме.
Редувахме си вахтите, и койките,
и аргонавти станахме,
някои умираха…
Но бързахме да се завърнем час по-скоро…

Такива чудеса, видяхме и русалките,
и приказни села, зад тях огромни зъбери,
делфини с нас брояха изгреви и залези,
чудовища понякога ни гледаха озъбени.

Не спирахме обаче, пътуващите странници.
И вярвахме, ще стигнем до звездното пристанище…

ЧЕЛНО СТИХОТВОРЕНИЕ

Четвъртък, точно преди
черен петък,
човекът чакаше
черупката да се разтвори…

Чертаеше небето
червени числа,
четяха ги незрящите…

Черницата пожертва листата си,
честта си, за бъдещите пеперуди…

Часовете летяха,
чакалнята беше все пълна…

Чедата на окрилените
садяха
четирилистни детелини…

Чантите бяха
с четни монети,
чифт козове,
на челик…

Чуваха се
чудовищни стонове…
Чукът беше избягал от наковалнята…

Чиракът си отдъхна,
че отмина
чумата…

Чердаците над
чемширите
чаровно
чудодействаха…

Чекръкът прискърца,
чуждоземни думи го гонеха,
разпердушиниха го
на чаркове…

Чертогът беше далеч,
читалищата са най-близо…

Човечеството
спаси
челядта си
с чудни ръкописи…

Деси Цветкова