ЧЕРЕШОВИТЕ ВОДИ НА БЪЛГАРСКАТА ТАНКА – Петър Нешев – отличие за цялостно представяне

Две танки:

*
По залез бавно
потъва светлината.
Булото златно
пръгръща синевата.
Сияе красотата.

*
Луната-майка
с приказки приспива
звездните деца.
Но ти недей заспива,
чаровнице красива!

РАЗДЯЛА, танка проза

Раздялата остро боли. Любовта си тръгна с теб и броди самотна по пътища тъжни.
Тя търси топлотата в нов дом, нежността на други две ръце и ново горещо сърце.
Оставам разлюбен и сам. Времето ще разпръсне в косите ми шепа сняг.

Тъмнината на нощта ще роди самотата.

Тръгваш си, нали?
Жестоката истина
е в очите ти.
С теб си тръгва любовта
с болка, тъжна и сама.

Сняг е може би
разлюбен дъжд, превърнат
в снежинки бели,
за пристан долетели
в косите снежнобели.

Нощта покрива
чрез тъмен лак стъклата,
скрива кой е сам.
Самотен в тъмнината,
жадувам светлината.

ЛУННА ЖЪТВА, ренсаку

Сърп лунен по здрач
пожъна лъчите на
гаснещо слънце.
Хоризонтът заспива
в люлка от лунни лъчи.

*
Рисуват лъчи
сред мастилени сенки
замъци лунни.
Гали вятър приспивно
гори, скали и води.

*
Потрепват звезди,
закопчани в небесни
странни илици.
И пълнят очите ни
с любов, с надежди, с мечти!

Петър Нешев