ЧЕРЕШОВИТЕ ВОДИ НА БЪЛГАРСКАТА ТАНКА – Станислава Ганчева – отличие за цялостно представяне

Танка

Черешов изгрев
бяло кръстче небесно
гълъбът къпе
Копнеж прегръдка земна
запролети душата

НЕМЪЛЧАЛИВА ВОДА, танка проза

Кирпич къщичка
с варосани стени,
кахъри има
Дрехите все пролетни,
а костите чупливи

Няма я вече древната къщичка, отсреща на брега.А некролога на мама пътува по реката между листенцата черешов цвят.

Белоснежният гълъб с любимата й котка самотни я чакат. Дървеното мостче пенливите води отнасят и отнасят….

Изминават години и години,котката свикна с мен, но вятарът,който довя черешов и вишнев цвят на терасата,писана го подушва и започва да мяучи дълго и протяжно.А гълъбът си намери гълъбица и отлитна надалеч

Странен прашец
лети съживително
с розов заряд
Взирам лъчиста равнина
с оазиси надежда

ПРОЛЕТЕН СНЯГ, ренсаку

Цъфтят сълзици
по черешовите клонки
Ухания носят
Развихря се реката
в моя затихващ живот
*
Безплодно дърво –
Стопли ме мамичко
от другия свят
Свещта палва снега
вятър краде пламъка
*
Носи стонът ми
видение майчино,
отвъд всемира
Търся в себе си пролетта
с вътрешните си сетива

Станислава Ганчева