В тази публикация представяме Надежда Иванова – участник за първи път в конкурса „Черешовите води на българската танка“, но с изненадващо добър усет към естетиката на кратките източни форми. Нейните танки работят с чисти емоционални оси: есен, липса, недопята песен, спомен. Езикът е прост и директен, но образите са силни – „в теб е есен“, „недопята песен“, „вали в твоите очи“ – метафори, които носят лична чувствителност и вътрешно движение. Танка прозата „Чужд силует“ е силен текст тип „памет“: прозаичният фрагмент е емоционално наситен, с ясно усещане за вътрешна криза, за разминаване със себе си, за онзи момент, в който човек се чувства „скициран“ в чужда картина. Танката под него е добре съгласувана – продължава темата за празнотата и борбата, без да я дублира механично. Ренсаку цикълът „Изцеление“ е най-завършената част от участието ѝ: трите части – Мракът, Преходът, Светлината – проследяват вътрешна трансформация, която е едновременно психологическа и образна. Огледалото, зимният вятър, просветващият прозорец, слънчевият лъч – това са добре избрани символи, които създават усещане за движение от тъмно към светло, от разпад към възстановяване. Творбите на Надежда Иванова показват автор с искреност, емоционална откровеност и добър инстинкт към кратката форма. Дебютът ѝ е обещаващ – с ясно чувство за образ, за пауза и за вътрешен ритъм.
ЧЕРЕШОВИТЕ ВОДИ НА БЪЛГАРСКАТА ТАНКА:
НАДЕЖДА ИВАНОВА
РАЗДЕЛ “ТАНКА ПОЕЗИЯ”
Танка 1
В теб е есен,
Като върба надвесен,
За лято мечтая,
Студен си като зима
Още вали в твойте очи
Танка 2
Теб те няма тук,
Остави само спомен,
Само химикал,
Китара, ноти, липса,
И една недопята песен
РАЗДЕЛ “ТАНКА ПРОЗА”
ЧУЖД СИЛУЕТ
Самотна съм, но не съм сама. Времето се стича като пясък в часовник – бавно и мъчително. Мислите ми се надбягват, объркани и безцелни, връщайки спомени за близки и далечни. Усещам тягостна вина. Толкова съм малка, сякаш съм просто скицирано човече в някоя велика картина. Някой се е объркал да ме нарисува точно тук.
Празно е някак,
пусто и сиво във мен.
Борба, упорство…
Не вярвам, че тук съм аз –
не приличам на себе си.
РАЗДЕЛ “РЕНСАКУ”
ИЗЦЕЛЕНИЕ
I. Мракът
Празно е някак,
пусто и сиво във мен.
Борба, упорство…
Не вярвам, че тук съм аз –
не приличам на себе си.
II. Преходът
Чужд силует гледа
от старото огледало.
Студен зимен вятър
навън прогонва снега –
прозорецът просветва.
III. Светлината
Ясна утрин идва,
слънчев лъч гали съня.
Светъл нов изгрев –
събуждам се по-силна,
днес прегръщам света си.
Надежда Иванова
