Представяме Христилия Кулева, автор, който за трети път участва в „Черешовите води на българската танка“ и отново показва своя характерен стил: силно родолюбив, емоционален, свързан с българската история, с паметта и с предаването на духовни ценности между поколенията. Двете танки са изградени върху образи, които носят движение и приемственост. В първата конските копита препускат през времето като символ на българската устойчивост, на народната мъдрост, на онова „ще пребъде“, което е в сърцевината на нейния поетичен свят. Втората танка е интимна: мостове между минало и настояще, любов към родното, предадена на сина. Това е танка, която предава наследство. Танка прозата е силна, емоционална и наситена с образи от българската история. „Дворът на кирилицата“ в Плиска е духовен дом, пространство, в което буквите, езикът и паметта се превръщат в живо присъствие. Христилия Кулева умее да превърне личното преживяване – гордост, пренадлежност, благодарност, в общностно чувство. Ренсаку цикълът е най-завършената част от участието ѝ. Трите танки проследяват пътя на човека през скалисти зъбери, през бабината ракла с шевици, през буквите в Плиска. Това е ренсаку, което събира личната съдба, родовата памет и националната история в един общ ритъм. Прави впечатление умението й да превръща българското в универсално и универсалното в българско.
ЧЕРЕШОВИТЕ ВОДИ НА БЪЛГАРСКАТА ТАНКА:
ХРИСТИЛИЯ КУЛЕВА
РАЗДЕЛ “ТАНКА ПОЕЗИЯ”
Конски копита
препускат през времето,
пътят е дълъг…
Мъдър е народът ни –
ще пребъде завинаги!
Мостове строя –
минало и настояще
свързвам в сърцето.
Предадох на сина ми
тази моя любов.
РАЗДЕЛ “ТАНКА ПРОЗА”
Обичам го, този „Двор на кирилицата“ в Плиска. Влизам през вратата му и отвсякъде, като с плащ, ме обгръща историята ни. Вървейки из него пред очите ми като на филмова лента се изнизват парчета от българската история. В паметта ми се вклиняват. И всички тези спомени, всички тези познания ме карат да се чувствам горда, че съм българка, че съм родена в тази толкова изстрадала и толкова прекрасна страна!
Отново съм тук,
„Двор на кирилицата“!
Конски копита
ме следват навсякъде –
в паметта ми отекват…
РАЗДЕЛ “РЕНСАКУ”
Скалисти зъбери,
живота си катеря –
слънце в небето.
След най-черната нощ
идва изгревът на живота.
(животът ни изгрява)
От раклата на
баба в пъстри шевици
закодирана
българската Де еН Ка.
Паметта ми е жива.
Отново в Плиска
„Двор на кирилицата“ –
буквите прегръщам.
На бърз каданс превъртам
нашата история…
Христилия Кулева
