В настоящата публикация представяме Ангелина Михайлова – автор, чието участие и в трите раздела на конкурса „Черешовите води на българската танка“ разкрива цялостен, последователен и светъл поетичен почерк. Нейните танки носят характерна чистота на образа: природата е едновременно фон и вътрешно състояние, а движението между сезоните е движение между надежда, приемане и тихо съзерцание. В ренсаку „Житейски щрихи“ Михайлова изгражда малък цикъл от моменти – пролетни пъпки, майчина грижа, детски спомен – които се свързват в обща линия на нежност и човешка топлина. Танка прозата „Усмивката на слънцето“ продължава тази линия, превръщайки природния жест – дъжд, светлина, прераждане – в метафора за вътрешно обновление. Творчеството ѝ се отличава с умение да събира света в кратки, ясни щрихи, които оставят след себе си усещане за светлина, мекота и човешка близост.

ЧЕРЕШОВИТЕ ВОДИ НА БЪЛГАРСКАТА ТАНКА:
АНГЕЛИНА МИХАЙЛОВА

РАЗДЕЛ “ТАНКА ПОЕЗИЯ”

Бяло глухарче
към хоризонта лети.
Бърза да срещне
там нейде зад чертата
ято сбъднати мечти.

*

Пролетен капчук,
цял побелял, топи се.
Храни своя внук –
бистрия пенлив поток.
И в него прероди се.

РАЗДЕЛ “ТАНКА ПРОЗА”

УСМИВКАТА НА СЛЪНЦЕТО

Рукна топъл летен дъжд. Очертанията на света се раздвижиха и заиграха под ритъма на дъждовните капчици. Те избърсаха праха от стъклата на сградите и колите и измиха прозорците на душата. Погледът просветна и се разтвори като пролетен цвят за красотата на света. А дъждовните сълзици заблестяха като елмази под лъчите на изгрялото над облаците слънце. Светлината му разля навред бодрост и радост и пробуди вярата, че каквото и да става, след дъжда винаги изгрява слънце и лъчезарната му усмивка преобразява света.

Дъжд се изля от
акварелното небе.
Дъждовният щрих
разми в миг контурите
на старите представи.

*
В усмивката
вълшебна на Слънцето
всичко оживява.
Тя сбира целия свят
в едничка дума – Обич.

РАЗДЕЛ “РЕНСАКУ”

ЖИТЕЙСКИ ЩРИХИ

Пролетни пъпки.
От слънчевата вяра в тях
те разцъфтяват.
Майчини обятия.
И първи детски стъпки…

*
Милва старица
милите си внучета.
Дъжд от вишнев цвят
се сипе и целува
грижовната десница.

*
Времето е спряло.
Почива в детски спомен
със захарен памук.
И не му се връща тук,
в забързания ден.

Ангелина Михайлова