В днешната публикация представяме Светла Дамяновска, авторка, която и в танка, и в ренсаку умее да съчетае фолклорната символика с поетичната импресия. Нейните текстове са изградени върху ритуали, върху жестове, върху сезонни знаци: нестинарки върху жарава, Еньова буля в мълчана вода, димитровчета пред гробове, есенни дарове, картини от паметта. Дамяновска работи с кратката форма като с обред: всяка танка е малък ритуал, всяка строфа е натоварена със светлина, тъга или благост. В танките ѝ има движение, звук, огън, вода, предание; в ренсаку – есенна мекота, памет за мъртвите, радост от живота, сълзи от щастие и скръб, преплетени в едно – защо ли плачем винаги, когато нещо дълбоко е проникнало в душата ни? В нейната поезия традицията оживява и става част от съвременния образ за света, превръща се в емоция, в миг, в който се оглежда времето.

ЧЕРЕШОВИТЕ ВОДИ НА БЪЛГАРСКАТА ТАНКА:
СВЕТЛА ДАМЯНОВСКА

РАЗДЕЛ “ТАНКА ПОЕЗИЯ”

*
Нестинарки по
алената жарава
бързо подскачат.
Светят иконите и
лицата им светят. Въх!

*
Еньова буля
в мълчана вода бърка,
китки изважда.
С вързани очи гледа,
бъдещето нарича.

РАЗДЕЛ “РЕНСАКУ”
РЕНСАКУ ЗА ЕСЕНТА

*
Пред гробовете
цъфтят димитровчета
едри, прекрасни.
Последен есенен дар
за радост на мъртвите.

*
Димитровчета –
ококорени, свежи,
от градината
стиска гордият татко –
дар за акушерката.

*
Гледам картина
с росни димитровчета,
сякаш облени
със сълзи от скръб или
със сълзи от щастие.

Светла Дамяновска