Стоянка Боянова участва в „Черешовите води на българската танка“ с танка проза. Автор с дълбок интерес към кратките източни форми и с множество международни отличия в областта на хайку, гогьоши и танка, тя избира да наблегне на прозаичния фрагмент в своя текст, но поезията я “следва по петите”. Така прозата се превръща в поезия.„Синева“ съчетава съновидение, памет и нежна метафизика. В разказа бабата се връща от отвъдното – млада, белолика, синеока, за да разкрие своята небесна работа: „Тъка синевата“. Това е образ, който едновременно утешава и разтваря тъгата; синевата като материя на паметта, като нишка между световете. Трите танки в края на текста продължават тази линия: сините небеса и ароматът на зюмбюли; далечните пътища и родината, която винаги се носи в себе си; вишневият цвят и пролетната тъга, която се завръща. Танка прозата на Стоянка Боянова е нежна, светла и дълбока. Текст, който тъче синевата между паметта и настоящето.

ЧЕРЕШОВИТЕ ВОДИ НА БЪЛГАРСКАТА ТАНКА:
СТОЯНКА БОЯНОВА

РАЗДЕЛ “ТАНКА ПРОЗА”

СИНЕВА

Сънищата ми връщат онези, които времето отнесе. Аромат на зюмбюли изпълва двора, стаята, нощта. Баба идва — млада и изящна, синеока и белолика. Спира до мен:

– Нямам време да дойда да ви видя!

– Нямаш време?

– Имаме много работа.

– Какво работите там?

– Кой каквото е правил на Земята, това върши и на небето.

– Ти толкова много неща умееше. Какво работиш там?

– Тъка синевата!

Въздухът затрептява, тя се отдалечава и се разтваря в него.

сини небеса
от копринени нишки –
светлинни пръсти
аромат на зюмбюли –
усещане за баба

*
далечни пътища –
нося родината
винаги в мен
любовта на близките
ме връща у дома

*
вишнев цвят вали
вечният дом на мама
в пролетни дъги
завръща се тъгата
на миналата пролет

Стоянка Боянова