В днешното издание на „Черешовите води на българската танка“ представяме танка проза на Цветана Качерилска. Един текст, който съчетава философска нежност и духовна светлина. Първият фрагмент разгръща идеята за сестринството като сребърна нишка между две души, които се оглеждат една в друга и светят с двойна светлина. Вторият фрагмент говори за религията на Любовта – храм без стени, съграден в сърцето. Двете танки кристализират тези образи в кратка, чиста поетична форма.

ЧЕРЕШОВИТЕ ВОДИ НА БЪЛГАРСКАТА ТАНКА:
ЦВЕТАНА КАЧЕРИЛСКА

РАЗДЕЛ “ТАНКА ПРОЗА”

СЕСТРИНСТВОТО

Сестринството е сребърна нишка между две души, които преоткриват своето “аз” в другото “аз”. В сестринството откриваш липсващото и недовършеното в теб. Копнеж по пълнота.

Другата душа –
огледалният образ,
повторяемост.
Всяка със своя блясък –
светят с двойна светлина.

Има една религия – религията на Любовта, която носим в себе си, но не съзнаваме докрай нейната сила. В нея няма богоизбрани служители, защото, който пожелае, може да бъде неин служител. Няма да има храмове от мрамор и злато, защото неин храм е сърцето – храмът на душата ни, съграден от светлина.

Перо от гълъб.
По небесната стълба
любовта слиза.
Ангелско крило трепти
в недописан стих.

Цветана Качерилска