В днешната публикация представяме ново стихотворение на Петър Пламенов – текст, който разгръща нежност чрез поредица от светли наблюдения. Стихотворението води читателя през изгрева, небето, морето, цветето, пеперудата, извора и песента на птиците, превръщайки всяко от тях в жест на внимание към другия. Повторението „нали се радваш“ задава ритъм, който напомня за хайку чувствителността на автора – кратки фрази, много светлина, дълбока мекота.

ДУШАТА ТИ – стихотворение на Петър Пламенов

искам да погаля
виж изгрева
колко щедра е светлината
нали се радваш
виж синьото небе
така бездънно е и леко
нали се радваш
виж морето необятно
тайнствено е като любовта
нали се радваш
виж цветето пред теб
не е ли чудо крехкото му съвършенство
нали се радваш
а видя ли как пърха тази пеперуда
за ден света обхожда
нали се радваш
чу ли как изворът бълбука
за музиката му бъди готов
а чу ли песента на птиците
и моят глас…
те са за тебе
избликнали от нежност
в миг
тъй светъл
неповторим
и пъстър
с този свят
причудлив от обич
тебе милвам
нали се радваш

13.VІІ. 2026 г., Понеделник

Петър Пламенов