Продължаваме представянето на участниците в „Черешовите води на българската танка“. Днес ще запознаем читателите с младия автор Антоний Антониев, 11 клас, който участва в конкурса с една танка и Виктория Новоселска – с две танки. Прави впечатление, че и трите танки носят чиста младежка тоналност – вглеждане в себе си, търсене на път, надежда и поглед към утрешния ден. Антоний Антониев усеща намигването на звездите като пътеводител в идващата зрелост. В двете танки на Виктория Новоселска младежката чувствителност прелива в зрялост на образите. В първата, поетесата гледа бъдещето, във втората – миналото; в първата лирическият Аз стои на кръстопът, във втората – на път. Едната е вътрешно колебание, другата е вътрешно припомняне. Заедно те звучат като малък диптих за идентичността, в който търсиш кой си, откъде идваш, накъде ще тръгнеш. Двама поети, три танки, и онази носталгичност, която ни кара да се взираме в мига, за да търсим в него наченките на вечност. Две чисти поетични линии, обединени от кратката форма и от силата на образа.

РАЗДЕЛ “ТАНКА ПОЕЗИЯ”

Звездите са там,
високо във небето.
Намигват ми.
Гледам ги със надежда,
чакайки утрешния ден.

Антоний Илиев Антониев, 11 клас

НЧ „Добри Войников-1856“ – Шумен, ЛК „Български език и творчество“

рък.: Павлинка Марева

Първа танка:

Пълнолетие –
радост, настъпва пролет,
всички честитят
свещичките угасват
млад човек на кръстопът.

Втора танка:

Безкрайни поля
през прозорец на кола,
шумна тишина.
Яркият вид на
червените макове
носи спомен за дома.

Виктория Новоселска