Хайбунът „Кървава луна“ на Димитър Анакиев изследва мълчанието около насилието в българската история и културната памет. Текст, който се обръща към най-тежките пластове на българския национален наратив. Авторът поставя в центъра на вниманието два насилствени разлома: унищожаването на старобългарския аристократичен елит при приемането на християнството и политическите репресии срещу интелигенцията през XX век (при приемането на комунистическата идеология – може би неслучайно, сравняват християнството с комунизма (?!). Димитър Анакиев изследва не само фактите, но и мълчанието около тях – онзи дълбок културен нанос, който оформя мисленето на обществото за самото себе си. Хайбунът завършва с образа на „кървавата луна“ – символ на пътуването през нощта на историята, в която светлината е едновременно предупреждение и въпрос.
КЪРВАВА ЛУНА – хайбун на Димитър Анакиев
Приемането на християнството в България е било съпроводено с кръвопролития. Противниците, петдесет и два аристократични рода са били избити до крак, включително жените и децата.
Масови гробове и до днес се намират някъде в околностите на Плиска.
Това е първият от двата геноцида, извършени срещу българския елит; вторият е дело на българските комунисти по време на руската окупация на България.
И все пак, докато за втория геноцид се говори след падането на комунизма, относно първия цари мълчание. Всички мълчат – историци, интелектуалци, поети, политици и духовници.
Нещо повече, оставам с впечатлението, че всички полагат непрестанни усилия да го оправдаят.
Пътувам през нощта –
накъде ме води тази
кървава луна?
Димитър Анакиев
