В днешното издание на „Черешовите води на българската танка“ представяме две авторки, които представят различен поглед и подход към танката – Диляна Тодорова и Дияна Иванова. Техните текстове показват и различна чувствителност и усет към кратката форма. Диляна Тодорова работи с образи, които се разгръщат през сезоните – старата вишна, която „разсъблича“ цвета си, и лятото, превърнато в босоного момче на прага на живота. Нейните танки са меки, метафорични, с ясно усещане за движение и промяна.

Дияна Иванова избира римувана структура – по‑рядко срещана в танката, но при нея работи като декоративен елемент. Първата танка е силна, с ярък ален образ и добре изградено напрежение между вятъра и страстта. Втората е фолклорна по звучене – „гайтаните“, „тополата“, „живата земя“ – и носи своята символика, макар и да се доближава повече до стилизирана миниатюра, отколкото до класическа танка. И двете авторки са познати на читателите на сп. “Картини с думи и багри” от техни участия в конкурси, представяни или организирани от нас и показват желание и умение за работят с кратката форма, а конкурсът е точно мястото, където този устрем се насърчава, развива, овладява и прецизира.

ЧЕРЕШОВИТЕ ВОДИ НА БЪЛГАРСКАТА ТАНКА:
ДИЛЯНА ТОДОРОВА И ДИЯНА ИВАНОВА

РАЗДЕЛ “ТАНКА ПОЕЗИЯ”

Разсъбличане
Цветът окапа от нея
Старата вишна
Събуди пролетта
И отново бе млада

*
Лятото губи
Търпение като
Малко босоного момче
На прага на живота
Със своя празен сак

Диляна Тодорова

*
Вишневи листа
посипват друма отпред.
Ветрове в страстта
рисуват ален портрет
шедьовър на пролетта.

*
Гайтани вежди,
снага топола свела,
устни алени,
насред поле засела
семе в живата земя.

Дияна Иванова