В днешното издание представяме две стихотворения на Албена Иванова, авторка с ярка морална чувствителност и силно образно мислене, с ритмика, която се движи между класическия силабичен стих и модерната лирична миниатюра. „Диря“ е размисъл за човешката вина и за следите, които оставяме – кални, тежки, понякога необратими. Стихотворението работи с контраста между крехкото възстановяване на природата и грубата човешка постъпка. „Доброто море“ е лирична изповед, в която морето се превръща в утешител, свидетел и съдник – място, където доброто се крие, раните се превързват, а грехът отеква като „грохот див“. И двете творби носят характерната за авторката ритмика – плавна, мелодична, с ясно изведена морална ос. Албена Иванова наскоро издаде новата си стихосбирка „Морето – моят втори дом“.
ДИРЯ В ДОБРОТО МОРЕ – стихотворения на Албена Иванова
ДИРЯ
И ти си прах. Не се гордей с делата,
с които унизил си друг човек…
Тревата пази стъпки от цветята,
полегнали самотни в някой ров.
Те вдигнали оклюмали главици –
изправят се след буря или дъжд.
И стъпкани – огрява ги зорница,
а слънцето в тях топли за разкош.
Недей се величай, а се срамувай,
защото и злината има край…
Но тя оставя свойта кална диря
и трови твоят бъдещ земен Рай.
11.07.26 г.
ДОБРОТО МОРЕ
Вече капка добро не остана,
само ти се усмихваш, Море,
и превързало вчерашна рана
гониш вятър с нехайно сърце.
А пък той взел оръжия скрити
на мечтите ти дава криле.
Слага в джоба ти зов от скалите,
плува сам във води – кадифе.
Още колко рибари с наслука
ще ловят риба в мрежи, а те –
на вълните в прегръдките тихи
ще целуват по хлад брегове?
От обида доброто покри се
и изчезна незнайно къде…
Докога изповядал греха си
грохот див теб ще стряска, Море?
30.07.26 г.
Албена Иванова
