В днешното издание на „Черешовите води на българската танка“ представяме двама автори, които участват за първи път в конкурса – Живодар Душков и Кръстю Кръстев. Живодар Душков е добре познат като популяризатор на кратката форма апева, а в представените танки пренася своята лирична чувствителност: светлина, нежност, музикалност. Неговите текстове са емоционално отворени, с подчертана метафоричност и ясна ритмика, макар и понякога да се доближават повече до петредова лирична миниатюра, отколкото до класическата танка.

Кръстю Кръстев предлага две танки, които работят с тишината, паузата и наблюдението – градският площад, който „послушва“ тишината, и влакът, който „всуе“ е бързал към бъдещето. Неговите текстове са по‑сдържани, по‑интровертни и по‑близки до традиционната японска поетика, където жестът е малък, но значещ.

ЧЕРЕШОВИТЕ ВОДИ НА БЪЛГАРСКАТА ТАНКА:
ЖИВОДАР ДУШКОВ И КРЪСТЮ КРЪСТЕВ

РАЗДЕЛ “ТАНКА ПОЕЗИЯ”

Първа танка

От лицето ти
светлината извира.
Слънчице ставаш:
с тези руси къдрици,
с тези пламенни очи.

Втора танка

Песен на славей –
ключ чуден за сърцата,
звук като балсам.
Само влюбени чуват,
само влюбени знаят.

Живодар Душков

Две танки:

*
под кленови сенки
ще седна умислен
градският площад
ще послуша
и моята тишина

*
гара в полето
влакът изскърца
притихна
всуе си бързало към мен
бъдеще мое

Кръстю Кръстев