В днешното издание на „Черешовите води на българската танка“ представяме две авторки, които участват за първи път – Мая Петрова и Мина Парашкевова. Техните текстове са силно различни по жанр, поетика и подход. Мая Петрова изпраща лирично стихотворение, изградено като емоционален разказ за загубата, търсенето и осъзнаването – текст с драматична линия и добра образност, но извън рамката на танката. Мина Парашкевова представя танка, която впечатлява с жанрова точност, концентрирана образност и умение да създаде цялостен свят в пет реда – зряла, прецизна и поетически силна миниатюра. Две дебютни участия, които показват различни пътища към кратката форма – едната още извън нея, другата вече я владее.

ЧЕРЕШОВИТЕ ВОДИ НА БЪЛГАРСКАТА ТАНКА:
МАЯ ПЕТРОВА И МИНА ПАРАСКЕВОВА

РАЗДЕЛ “ТАНКА ПОЕЗИЯ”

Онова, което не опазих

Търсих я навсякъде.
Имах нужда от нея.
Нещо дълбоко в мен шепнеше:
“Тя ще те спаси.”

Търсих из гори и полета,
между дървета и храсти,
във всеки полъх на вятъра,
всяка сянка, всяка тиха шумота.

Но нея я нямаше.

А времето минаваше бавно,
мъчително, жестоко,
и с всеки изминал ден,
в мен оставаше все по-малко надежда.

После намерих теб.

Ти беше глътка въздух,
която накара всичко да замълчи —
болката, страха,
самотата, която ме разкъсваше отвътре

Но аз продължих да търся.

Толкова сляпо и отчаяно
преследвах нещо несъществуващо,
че не виждах как те губя.

Първо – гласа ти.
После – очите ти.
И накрая – теб самия.

Чак тогава разбрах…

Не съм търсила птица,
която да излекува болката в мен.
Търсила съм теб.

Ти беше моята бяла лястовица –
единственото спасение,
което съдбата ми изпрати.

А аз го изпуснах.

Сега няма топлина,
Няма кой да ме пази.
Изчезна и обичта,
която ме държеше жива.

И вече няма смисъл да търся нея…
защото загубих теб.

Мая Петрова

върху покривка
набъбнали зърна нар
и цикории
слънчеви ларви по тях
гонят се пеперуди

Мина Параскевова