Днес представяме в „Черешовите води на българската танка“ Дафина Кузманова, автор с изграден усет към кратката форма, познат на читателите от предишни участия в конкурса и преди всичко – от “Парче от дъга”. Антология на българската танка” (съставител Димитър Анакиев, изд. gabriell-e-lit, С. 2022). Нейните танка петстишия и кратки поетични миниатюри носят тишина, наблюдение и вътрешна светлина: слабият вятър, който „дирижира“ птичия хор; часовникът, мълчал сто години след раздяла; зимното поле, в което семената „сънуват звън от капчуци“. В прозаичния фрагмент на танка прозата „Като нея“ Дафина Кузманова разгръща своята чувствителност към природата; като жест на принадлежност, като тихо „Je suis la nature“. Това е цялостно представяне на автор, който владее кратката форма с лекота и в дълбочина.
ЧЕРЕШОВИТЕ ВОДИ НА БЪЛГАРСКАТА ТАНКА:
ДАФИНА КУЗМАНОВА
РАЗДЕЛ “ТАНКА ПОЕЗИЯ”
Слаб вятър.
Върхът на тополата
птичия хор
дирижира. Смълчан е
денят над реката.
*
Часовникът
мълчал е сто години.
След раздяла
какво запълва
тишината.
РАЗДЕЛ “ТАНКА ПРОЗА”
“Песента не е моя.
Тя само понякога минава през мен…”.
Ана Бландиана
Пиша за нея, която не само чува гласа на птиците, но вижда в очите им смирения поглед. И как оглеждат скрито всеки милиметър в пространството. Миг след миг – те определят разстоянието до всичко, което не е птица.
На пръсти пристъпват, пристъпват… С готовност да излетят .
Пиша за нея, защото знам че тя върви и по сухи пътеки в летния зной , край шосета и гари… Навежда се или се възправя винаги , щом под огнения слънчев душ на летния ден , чуе въздишките на цветя, храсти и треви… За нея, която не се страхува да се спусне от хълма до застоял извор в полето и с пръсти от клонки да разкрие сребристото му огледало изпод зеления чадър на времето.
Пиша за нея – която дава без умора прозрачните си води на птиците и на цветята .На животните, на дърветата, на хората …
Пиша като нея : “JE SUIS LA NATURE!”
Ято
лястовици
към мен летят,
хванати
за ръце.
Крият се
пчелите във цветята.
Натежават
мислите ми
от нектар.
Мама
рисуваше цветя, дървета и птици
дълго.
Чак до Вратите
на Рая.
РАЗДЕЛ “РЕНСАКУ”
ЗИМНО ПОЛЕ
След дългия
писък на птиците,
земята
на угар мирише.
И на трева.
*
Предчувствие
за сняг ми донесе
най-топлата
вечер. Дори и зимите
не си приличат.
*
Зимно поле.
Белота на необятното
е любовта.
Семената сънуват
звън от капчуци.
Дафина Кузманова
