В настоящата публикация представяме пет стихотворения на Албена Тодорова – автор, добре познат на читателите като хайку поет, но тук разгръща по-широк, класически поетичен поглед. Стихотворенията ѝ се движат в ясна ритмична структура, с плавни рими и мелодични строфи, които носят усещане за лекота. Тодорова работи със сезонни образи – люляци, есенни листа, летен дъжд, майски цъфтеж – но ги превръща в метафори на човешки настроения: срещи, очакване, любов, тъга, памет. В стихосложението ѝ се усеща класическа дисциплина: равномерни метрики, последователни рими, строфична симетрия. А метафоричността е нежна и достъпна – „люляков свят“, „есенна песен“, „безвремие лятно“, „мълча те“ – образи, които създават поетичен свят, едновременно романтичен, съзерцателен и оставащ в полето на хайку естетиката. Но тези стихотворения показват и умението на авторката да съчетава хайку чувствителност с класическа лирика, да превръща сезоните в емоционални пейзажи и да създава поезия, която говори с мекота, музикалност и човешка близост.

МЪЛЧА ТЕ – стихотворения на Албена Тодорова

ЛЮЛЯКОВ СВЯТ

Виолетови люляци в нашия град
цъфтят и е слънчев денят,
като приказка нежна в топлия свят
се събужда навън пролетта.

И е май, и е време на синьо небе,
на възторг, на любов и мечти,
даже вятърът южен забравя да спре,
волно е и безгрижно почти.

И намирам очите ти в цяло море
от забързани хора и смях,
ти усмихваш се с чаша димящо кафе
в този пролетен люляков свят.

ЕСЕННА ПЕСЕН

В червените листа на есента
стаена песен вятърът подема
и в сините простори над града
понася я в безкрая устремена.

Една жена на тридесет и две
усмихната към слънцето поглежда,
върви по тротоара без да спре
и със ръка косите си подрежда.

А там, пред нея, в уличния шум
един поет в очакване е вече
и с есенните стихове наум,
усмихва се, видял я отдалече.

В прегръдка двама влюбени стоят
и пъстър е градът във тази есен.
Над тях червените листа шумят
и е красива есенната песен.

ЛЕТЕН ДЪЖД

С летен дъжд се събуждат цветя,
уморени от слънчева жаркост,
в ситни капчици бледа роса
цветове засияват във парка.

Минувачи с чадъри в дъжда
се усмихват тихо на лятото,
и отвън аромат на липа
се понася, прегърнат от вятъра.

В клони сплетени птичи криле
препърхват и после утихват …
Безвремие лятно, с очи на дете,
нека твоите стъпки не стихват.

НЯКЪДЕ ДАЛЕЧЕ ПАК Е МАЙ

Някъде далече пак е май,
с цветове валят дърветата във парка
и бързо стрелва се трамвай
край тротоарите и сенчестите шарки.

Врабчета малки се завъртат в кръг
и полетът чертае кръгозора,
и няма никой, който този път
да не сънува цъфналата пролет.

Усмихвам се във утрото и знам,
не ми достигат километри много
до слънчевите улици и там,
където топлят пролетните хора.

МЪЛЧА ТЕ

Мълча те. Под облаци с дъх на море
се носят чайки и дни
и споменът, в който ми махаш с ръка
и лятото спираш във миг.

Мълча те. И есенно падат в нощта
листата и мисли за теб,
когато в тъгата не идва сънят
и тиктака часовникът лек.

Мълча те. Край коледна светла елха
сред дарове, хора и смях,
наздравици шумни и песен една,
която пеехме с тях.

Мълча те. И пролетно вече цъфтят
дървета и майски цветя,
и капки дъждовни тихо мълвят.
Мълча те. Мълча те. Мълча.

Албена Тодорова