В тази публикация представяме текстовете на Людмила Данова – автор, който участва за четвърти път в конкурса „Черешовите води на българската танка“ и отново се включва във всички категории. Данова е добре позната като автор на разкази и поезия, но в кратките източни форми показва особено добър усет: умение да сгъстява образа, да оставя пауза, да работи с тишината и с онзи „вътрешен кадър“, който е характерен за танка естетиката. Танка прозата „Желязо срещу човечност“ е силен социален текст: прозаичният фрагмент е динамичен, почти документален, а танката под него извежда универсалното – сблъсъка между сила и слабост, между „големите“ и „малките“. Това е пример за добре постигнато жанрово сцепление: проза и танка говорят в един тон. Ренсаку цикълът „След опустошение – надежда“ разгръща две картини на загуба и упорство: отсечено дърво, бездомни птици, счупено яйце – но и опит за мътене, опит за живот. Данова умее да работи с образи на разрушение, които не водят към отчаяние, а към тихо възстановяване. Танката за детската глъч е светъл контрапункт – кратък, чист образ, който носи топлина и движение. Тя показва другата страна на авторката: умение да улавя радостта в малките жестове. Творбите на Людмила Данова са стабилни, добре структурирани и емоционално честни. Те показват автор, който владее кратката форма и умее да превръща ежедневното в поетичен знак.
ЧЕРЕШОВИТЕ ВОДИ НА БЪЛГАРСКАТА ТАНКА:
ЛЮДМИЛА ДАНОВА
РАЗДЕЛ “ТАНКА ПОЕЗИЯ”
Танка
Детска глъчка пак
оглася квартала ни.
Напомня кошер
с жужащите пчелички.
Трупат житейски опит.
РАЗДЕЛ “ТАНКА ПРОЗА”
ЖЕЛЯЗО СРЕЩУ ЧОВЕЧНОСТ
Трафикът е натоварен – нормално за понеделник сутрин. Трябва да се включа в основна пътна артерия, която известно време върви успоредно с моя път. Давам ляв мигач и изчаквам. Виждам голям камион, който кара на огромно разстояние след колата пред него. Решавам, че ще мога да вляза. Но… явно разбрал намерението ми, шофьорът засилва и свива рязко вдясно. Предницата на чудовището влиза в моето платно… на милиметри от скромната ми кола.
Големите винаги
предимство ще си вземат,
малкия смазват
без никакво усилие,
без капка толерантност.
РАЗДЕЛ “РЕНСАКУ”
СЛЕД ОПУСТОШЕНИЕ – НАДЕЖДА
I
Отсякоха го –
дървото ли пречеше
или животът
им бе сух и без смисъл?
Птиците кръжат бездомни…
II
Паднало гнездо,
счупено яйце до него…
Птицата пак се
опитва да мъти днес
мъртвите черупки тук.
Людмила Данова
