Четвъртото издание на националния конкурс „Черешовите води на българската танка“ потвърждава мястото на танката като една от най-динамичните и развиващи се поетични форми в съвременната българска литература. Коментарната статия на Димитър Анакиев очертава не само резултатите, но и големите тенденции: първият чуждестранен участник, впечатляващото присъствие на десет млади автори, тематичните линии, които се открояват, и утвърждаването на конкурса като уникална европейска литературна институция. Танката, древна японска форма, се превръща в пространство, в което българските поети разгръщат философски, любовни, екзистенциални и социални теми с лаконичност, образност и дълбочина. Тази година конкурсът показва не само високо качество, но и нови хоризонти: възможност за международно разширяване, създаване на отделна категория за млади автори и утвърждаване на танката като мост между култури, поколения и литературни традиции.

РЕЗУЛТАТИ ОТ ЧЕТВЪРТИЯ НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС “ЧЕРЕШОВИТЕ ВОДИ НА БЪЛГАРСКАТА ТАНКА” – коментар на Димитър Анакиев

Въведение

Четвъртото издание на конкурса „Черешовите води на българскaтa танкa“ потвърждава, че това състезание е сериозна институция в българската литература – ​​единствена по рода си в Европа. Наред с очаквания количествен и качествен растеж на българскaтa танкa, то донесе и нови тенденции.

В този конкурс имаме първи чуждестранен участник – макар обявата да не е била на английски език – а особено важно е, че сред участниците има цели десет млади поети от български средни и основни училища.

Заслужават похвала учителите по литература, които са разпознали в тази древна литературна форма чудесна възможност да въведат учениците си в творческия процес на писане на поезия и същевременно да ги запознаят с една далечна култура, която съвсем не е чужда на българското светоусещане. Поздравяваме учителите и учениците им; пожелаваме да продължат тази практика в полза на българската литература.

Ще представим най-добрите ученически творби в общия преглед на най-добрите стихове, а ако тази тенденция се запази, в следващото издание на конкурса ще открием специална категория, посветена на младите поети – тъй като, както някога е писал Конфуций, поезията е най-доброто средство за възпитание, оказващо огромно влияние върху здравето и живота на нацията.

Обявяването на резултатите от журито за тазгодишния конкурс се забави поради проблем, който съществуваше и преди, но се задълбочи тази година: не успяхме своевременно да отворим част от документите, изпратени като прикачени файлове. Ситуацията се усложнява допълнително от факта, че някои поети прилагат собствено графично оформление на изпратените от тях текстове. Поради това решихме, че за конкурса догодина ще изискваме всички материали да се подават единствено като обикновен текст в тялото на съобщението, без никакво форматиране – практика, утвърдена в световен мащаб при конкурсите за хайку и танка.

РЕЗУЛТАТИ И КОМЕНТАРИ

Международното жури в състав Христо Петрески (Северна Македония), Габриела Цанева и Димитър Анакиев бе изправено пред едновременно трудната и приятна задача да оцени тазгодишния конкурс в трите му категории. Ето и резултатите, придружени от кратки коментари:

ТАНКА:

1. Награда:

Водната капка
се втурва надолу при
другите капки;
така и не разбира,
че е част от водопад.

Николай Петров, 22 точки

2. Награда:

Мразовито утро.
Подлъгаха се вишните
рано да цъфнат…
А ти пак ли закъсня
да видиш очите ми?

Боряна Ботева, 20 точки

3. Награда:

след толкова
години без корени
се уплаших – 
когато в нечии очи
познах лицето си

Николета Манчева, 11 точки

На първата танка виждаме будистка алегория, която предлага философски поглед върху същността на човешкото съществуване.

Втората танка разгръща темата за любовта чрез съпоставянето на вишневите цветове и очите на влюбените.

Третата танка засяга значението на човешките корени за изграждането на междуличностни отношения – липсата на корени внася чувство на страх в тези отношения.

Тези три наградени стихотворения в поетична форма „танка“ демонстрират силата на тази форма да говори убедително – чрез поетичен език и лаконичност – за изключително разнообразните и сложни теми на човешкото съществуване.

РЕНСАКУ (ТАНКА ПОРЕДИЦА)

1. Награда:

ОТСЪСТВИЕ

Забелязах, че черешата
е почервеняла от плод,
а така и не съм видяла
кога е цъфтяла
и било ли е пролет?

Тази пролет
е била толкова кратка,
че дори не разбрах
кога са цъфтяли черешите –
далече и от себе си бях.

Когато затънах
в снежните преспи,
затрупали опадалите листи,
разбрах, че вече е зима,
но кога е било есен?

Цонка Великова, 19. т.

2. Награда:

РЕНСАКУ ЗА ЕСЕНТА

Пред гробовете
цъфтят димитровчета
едри, прекрасни.
Последен есенен дар
за радост на мъртвите.

Димитровчета –
ококорени, свежи,
от градината
стиска гордият татко –
дар за акушерката.

Гледам картина
с росни димитровчета,
сякаш облени
със сълзи от скръб или
със сълзи от щастие.

Светла Дамяновска, 18 т.

3. Награда:

ИМЕ

чуждият подпис
върху детството ми
още тежи –
майка ми ме повика
чак след трийсет зими

по старите снимки
търся прилика с някого
и се страхувам –
понякога очите
знаят преди сърцето

вечер във Варна
морето мълчи вместо
всички жени –
само солта остана
да ме нарича „дъще“

Николета Манчева, 15 т.

Ако танка като самостоятелна форма основно предпочита на метафората пред епичното начало, то ренсаку – подобно на цикъла от сонети (“сонетен венец”) – извежда на преден план линейното повествование. Естествено, именно взаимодействието и преплитането на метафоричното и епичното определят значимостта на танка като „царска“ форма – форма, която мнозина възприемат като „далекоизточен сонет“ именно заради нейното повествователно богатство.

В първата поредица от танки виждаме авторефлексията на автора чрез пътуване през сезоните.

Във втория ренсаку наблюдаваме изразителния похват на повторение на мотива, при който натрупването на емоция се постига чрез изострен фокус.

Третият ренсаку разгръща важната тема за собствените корени.

ТАНКА ПРОЗА

1. Награда:

ТЪРСЕНЕ В ПЯСЪКА

Беше лято. Беше лято. По време на проучването си проведох теренни проучвания по поречието на река Аджай, приток на Ганг. Прекарах няколко дни в изоставен бежански приют, където близък селянин обясни, че е построен по време на Освободителната война в Бангладеш. Странно, може би по това време, преди десетилетие и половина, щях да уча в гимназия! Той беше така любезен да ми предложи ниско разположено дървено креватче, изтъкано от естествени влакна, достатъчно добро, за да балансира провисването, и стар фенер, тъй като в селото нямаше електричество.

„Господине, ще получите ориз и риба за обяд“, пошегува се моят последовател. Бях вегетарианец и поисках вегетарианска храна. Да не ям риба беше странно за хората там. Разпространявайки широка усмивка, той отговори, за да уреди алтернатива. Хората наблизо бяха любопитни към мен, подобно на начина, по който носех чук и раница за изследователската си работа. Никога не ме оставяха да се чувствам непознат в селото им. Мислех си за докосването на смирението. И до днес, ценностите, които продължавам да ценя. Разхождайки се по устието на реката, усетих различна близост с нея – дългото ѝ пътуване надолу по хълмовете в сплетен стил, с криволичещи извивки, сякаш с благодарност, за да се съедини с необятността на морето.

звезден
горе в небето
Тихо се взира
вълната върху вълната
нежното люлеене на лунната светлина

Прават Кумар Падхи / Pravat Kumar Padhy, India, 27 т.

2. Награда:

СЕДМИЦА ЗА ЩАСТИЕ

Преваля, а автобусът ти закъснява. Седя на спирката срещу майската разлистена градина и мисля за нас. Оранжевата роза вече е цъфнала, а есенният минзухар – с повехнали дълги листа и без цветове, лежи изнемощяло сред мокрите туфи здравец. Той също цъфти в яркооранжево – но едва в края на есента. И никога не е виждал розата, нито тя – него, въпреки че ги делят няколко метра. И два сезона.

Също като нас.

Не, не разстоянието е проблемът. Обичахме се цели дванайсет месеца и това, че живеем в различни градове, не ни пречеше. Ние бяхме различни! Обичахме различни неща – смеехме се на различни шеги, натъжавахме се от различни случки, наслаждавахме се на различна храна, четяхме различни книги. Но и двамата обичахме, смеехме се, тъгувахме, наслаждавахме се, четяхме… Беше ли това достатъчно? Защо ми е някой, в когото да се оглеждам като в огледало? Ако чуем шега – все един от нас ще се засмее, ако прочетем книга, дори и не цялата – ти ще знаеш началото, а аз – края.  

Имах нужда не от някой като мен, а от някой, който да ме допълва и да ме прави по-силна. Мога да понеса малко съвършенство извън себе си.

Извиних ти се. Ти каза: „Може би…“. Сигурно съм го заслужила. Ако предадеш някого, нормално е да не очакваш пак цветя и слънца. Особено оранжеви. Сега чакам, а автобусът ти закъснява. Само ти можеш да накараш времето да препуска като пролетен вихър или да се влачи като грохнала старица по есенна, вехнеща алея.

Закъснях ли с разкаянието си? И този автобус – с номер 7 отпред, сякаш не е извънградски и сякаш между нас няма нищо – дори и разстояние…

Още е вторник,
а сѐдмицата преваля.
Идва седмѝцата.
Оранжевата роза
цъфти до минзухара. 

*
Пак чуруликат
наперено птичета
неоперени.
В потока от думи към теб
прикривам смущение.

*
Търкаля луни
и слънчеви кръгове
играта – живот.
Черна и рижава,
две котки – денят с нощта.

Мария Димитрова, 18 т.

3. Награда:

ПИСМО БЕЗ АДРЕС

Понякога човек живее цял живот с усещането, че е изпуснат от нечии ръце още в началото на света. Свиква да носи тишината вместо фамилия. Да подрежда липсите си като снимки в чекмедже. И все пак идва миг, в който едно лице, един поглед или една случайна дума отключват врата, която никога не е била напълно затворена. Тогава разбираш, че болката не е изчезнала. Тя просто е чакала да бъде назована.

късно вечерта
майка ми проговори
чрез тишина –
и цялото море
заприлича на дом

Николета Манчева, 16 т.

Танка-прозата е повествователен формат, който предоставя на автора голяма свобода на изразяване. Затова няма нужда да правя разяснения относно наградените творби. Бих казал единствено, че „Търсене в пясъка“ внася една желана тематична свежест в българската танка. Стилът на писане е будистки – далеч от егото и интелекта, далеч от възвишения и прецизен език; той по-скоро наподобява семпла скица и в този смисъл служи като ценен ориентир за българския поет.

ТАНКИ НА МЛАДИ АВТОРИ (“УЧЕНИЧЕСКА ТАНКА”)

Масовото писане на танки от ученици за националния конкурс „Черешовите води на българска танка“ е значимо събитие в света на традиционната японска поезия! Както учениците, така и техните преподаватели заслужават похвала и подкрепа. Можем само да се надяваме, че тази тенденция ще продължи.

Тук бих искал специално да отбележа няколко млади автори, чиито творби се отличават с изключително високо качество; цитираните по-долу стихове заслужават особено внимание:

Дъждът тихо спря.
По улицата блестят
малки локвички.
Едно дете прескача
с усмивка през света.

Хаджер Хюсеин Мустафа

(10 кл., СУ „Елин Пелин”, с. Руен, обл. Бургас
Ръководител: Теодора Тодорова,)

Танката на младия Хаджер Мустафа безспорно се нарежда сред най-добрите в конкурса; по форма, стил и съдържание тя съвършено пресъздава класическата японска танка. Нека разгледаме детайлите: точно 31 срички, следващи схемата 5-7-5, 7-7; двуделна структура, състояща се от горна и долна фраза с пауза помежду им. И двете фрази представляват образи, лишени от дискурсивно повествование. Първата фраза служи за въведение, а втората – за кулминация, като същевременно между тях съществува съпоставка (един вид „първична“ метафора). Нещо повече, самата втора фраза е метафора, тъй като светът, над който детето прескача, е само отражение на света във водата. Да, младостта наистина прескача от един свят в друг, но това е само първичното значение; вторият, по-дълбок смисъл насочва към илюзиите на младостта, която възприема отражението, а не реалния свят. 

Всеки, който желае да разбере как работи японската танка, може да се поучи от Мустафа. Демонстрация на знания и талант.

В двора ни днес
черешата пак цъфна
след дългия дъжд.
Дядо мълчи до нея
и пролетта мълчи.

Божидар Руменов Ангелов

Клас: V “а”, Училище: ОУ “Св. Св. Кирил и Методий”, град Мездра

Ръководител: Цветослава Антониева Ангелова

В творчеството на Божидар следва да се отбележи олицетворението в края на стиха. Олицетворението е най-разпространеният вид метафора в Япония.

На стария мост
реката носи тихо
сенки от облак.
Само едно врабче
не се страхува от вятър.

Цветомир Красимиров Иванов

Клас: V “а”, Училище: ОУ “Св. Св. Кирил и Методий”, град Мездра

Ръководител: Цветослава Антониева Ангелова

Съпричастността на поета към врабчето е ключът към тоази танка, но тя същевременно утвърждава и ценностната система, която Цветомир внушава.

ТАНКА ПРОЗА

КЪЩА НА УЖАСИТЕ

Имам чувството, че ще умра тук. Вече не е просто предчувствие, а непоносимата за игнориране смрад на разлагаща се плът – отвратителен спомен за нещо, което е било живо твърде отдавна. Оказва се, че най-трудно се заличават следите точно от тези трупове: труповете на мечтите. Нито белината, нито продължителното, яростно търкане могат да ги накарат да изчезнат. Флуидите от тези някога щастливи и обнадеждаващи копнежи са се пропили навсякъде: в старите снимки, в постерите по стените и под некъдърно изрязаните вестници, залепени върху тапетите.

Явно собственикът на този дом се е опитал да ги заличи, но на мястото на изсветлелите спомени са се оголили бледожълти стени. Те блестят като сурова човешка плът – без кожа, разкриваща мускулите и жилите, които някога са давали сила и издръжливост. Уви, те отдавна са атрофирали. Казват, че сърцето е най-силният мускул, но и то вече се е предало.

В отчаян опит да зашие тези уязвими места на своята душевност и на своя дом, собственикът е залепил две парчета алуминиево фолио. Вместо превръзка обаче, те са се превърнали в огледала. В тях той може единствено да наблюдава собственото си отражение и да гледа как месото му започва да се оголва и разяжда, докато той, парадоксално, е още жив.

Понякога вятърът, промъкнал се през цепнатините, леко поразлюлява това фолио. Металният му звук изтръгва собственика от транса, връщайки го за секунда в реалността. Но после всичко затихва. Фолиото замлъква и цикълът се повтаря отново.

Уморен нявга, собственикът ще заспи, и труп ще стане, като мечтите си – знак на миналите дни.

Ивет Петрова Атанасова, 16 т. (18 г, 12 клас, Силистра )

Кратък прозаичен текст в стил танка, написан с голямо майсторство и въображение. Ивет Атанасова демонстрира също така познания и интелигентност, както и социална визия, изразена чрез метафора.

Всички тези творби на нашите ученици ще бъдат включени във второто издание на антологията на българската танка, планирано за 2027 г.  Обаче, всички ученически творби в този конкурс получават отличие.

Заключение

Четвъртото издание на конкурса „Черешовите води на българската танка” потвърждава качеството на българската танка и разкрива значими нови тенденции, като например масовото участие на ученици. Участието на поет от Индия тази година е изключително положително явление. Това повдига въпроса: дали конкурсът не би трябвало да се отвори и за участници от чужбина? Макар организационните ни ресурси да са доста ограничени, идеята със сигурност заслужава внимание. Наред с тематичното разнообразие, тазгодишният конкурс открои важността на темата за „корените“; фактът, че творби на Николета Манчева, разработващи тази тема, бяха отличени с награди и в трите категории, е забележителна особеност на тазгодишното издание. Това показва колко е важен изборът на тема за поета.

Поздравления за всички участници за качеството на представената поезия. Габриела Цанева ще направи по-подробен преглед на конкурса. И ние вече мислим за петия, юбилеен конкурс!

Димитър Анакиев

16.08.2026 г. с. Грознатовци 

ОТЛИЧИЯ

ОТЛИЧИЯ ЗА МЛАДИ УЧАСТНИЦИ

АНТОНИЙ АНТОНИЕВ

Антоний Илиев Антониев – 11 клас

НЧ „Добри Войников-1856“ – Шумен,

от ЛК „Български език и творчество“

Ръководител: Павлинка Марева

БОЖИДАР АНГЕЛОВ

Божидар Руменов Ангелов, клас: V “а”

Ръководител: Цветослава Ангелова

Училище: ОУ “Св. Св. Кирил и Методий” , град Мездра

ЦВЕТОМИР ИВАНОВ

Цветомир Красимиров Иванов, клас: V “а”

Ръководител: Цветослава Ангелова

Училище: ОУ “Св. Св. Кирил и Методий”, град Мездра

ХАДЖЕР МУСТАФА

Хаджер Хюсеин Мустафа -10 кл.

Ръководител: Теодора Тодорова

СУ „Елин Пелин”, с. Руен, обл. Бургас

ДЕСИСЛАВА КЕХАЙОВА

Десислава Даниелова Кехайова, 17 г., 11 клас

ЕРИКА ГИГОВА

Ерика Чавдарова Гигова, 18 г., Свищов

ИВЕТ АТАНАСОВА

Ивет Петрова Атанасова, 18 г., 12 клас, Силистра

ВЕЛИНА ГАНЕВА

Велина Здравкова Ганева, 16 години, 9 клас

Ръководител: г-жа Ралица Росева

Средно училище „Максим Райкович“ – град Дряново

ЕЛИНОР АНТОНИЕВА

Елинор Марио Антониева, 16 години

СУ “Васил Кънчов” – гр. Враца, 10а клас

ЛЮБЕНА АНТОНИЕВА

Любена Марио Антониева, 16 години

СУ “Васил Кънчов” – гр. Враца, 10а клас

СПЕЦИАЛНА НАГРАДА ЗА ЦЯЛОСТНО ПРЕДСТАВЯНЕ НА МЛАДИ УЧАСТНИЦИ И ЗА ТВОРЧЕСКИ ПОСТИЖЕНИЯ

ВЕЛИНА ГАНЕВА

ЕЛИНОР АНТОНИЕВА

ЛЮБЕНА АНТОНИЕВА

СПЕЦИАЛНА НАГРАДА ЗА ЦЯЛОСТНО ПРЕДСТАВЯНЕ И ЗА ТВОРЧЕСКИ ПОСТИЖЕНИЯ

НИКОЛЕТА МАНЧЕВА

Редакционна статия