В своите „Четиристишия“ Стоян Михайлов събира в кратка поетическа форма най-трайните опори на човешкия път: родното село, майчината добрина, бащиния труд, любовта, България и паметта за онези, които са превърнали словото в дълг. Образите на Балкана, Предбалкана и „пшеничния океан“ на Добруджа очертават лична география на принадлежността. Родното място не е само спомен или пейзаж, а нравствено начало, към което поетът се завръща през целия си живот. От него тръгват тревогата, песента, търсенето на светлина и желанието сътвореното да остане „паметник на незабрава“. Наред с признателността и обичта в стиховете присъства и болката от днешното разделение. Суровият живот отчуждава приятели, а омразата помрачава общия път. Срещу нея авторът поставя наследените завети, родовата памет и словото, което продължава да търси светлината в мрака. Финалното четиристишие е посветено на народния будител. В Деня на народните будители – 1 ноември то звучи като поетически поклон пред човека с перо в ръка, който разпалва светлина и съхранява духовната будност на общността.
ДА ТЪРСЯ СВЕТЛИНАТА В МРАКА – четиристишия на Стоян Михайлов
1.
Роди ме селската тревога,
под близкия скалист Балкан…
Теб, родно село все не мога,
достойни сили да отдам!
2.
Със добрина ме майка надари –
с труда приятел ме баща направи…
Край тез завети аз до днес творих –
дано е паметник на незабрава!
3.
Що радости делих със мъка,
във песните нескрито плаках …
Да търся светлината в мрака –
бе люлката ми в селска лъка!
4.
Животът ни убийствено суров –
приятели дори разделя стари …
Омраза днес жестоко ни попари,
та чужди сме за Божи благослов!
5.
Дори във пътя си последен
да крача аз без теб не мога!
Ти мой си боен зов победен –
съдбовна моя си тревога!
6.
С България в сърцето аз отрано
израствах, възмъжавах, остарях…
Щастливо бе дареното ми рамо,
че с Хитовски кураж в гърди живях!
7.
Добруджа, наш океан пшеничен
пристанът си тих в лъчи огрян…
Една красива песен на момиче,
земя прекрасна – истина и блян!
8.
Предбалкан ме с ясно слънце грее,
роден въздух дишам всеки ден…
В бащин дом заветен дух лелея–
до жена с любов ощастливен!
9.
Аз искам днес, будителю ни драг,
от топли думи да ти свия цвете…
Проникновен пред нас развявай флаг –
разпалвай светлина с перо в ръцете!
Стоян Михайлов
