В това стихотворение Огнян Стамболиев насочва вниманието не към самите диктатори, а към онези дребни, безлични фигури, които поддържат техните режими. Текстът е политическа сатира, но и психологически портрет на страха, сервилността и доброволното подчинение. Стихотворението не назовава конкретни личности – то говори за механизъм, за повторяем модел, за човешки типаж, който се появява във всяка епоха. Иронично, остро и болезнено актуално.
ДИКТАТОРИ, ЧОВЕЧЕТА… – стихотворение на Огнян Стамболиев
Когато срещна някакъв диктатор –
не мога да го мразя.
Диктаторите са винаги противни,
надменни, подли, алчни,
коварни, смешни и страхливи.
Когато са в опасност –
редовно жертват
своите приближени.
/ Наскоро, вярвам,
се простихме със такъв!/
Наистина, родени са:
да грабят и да лъжат,
да демагогстват,
по цял ден да се хвалят,
да ръсят непрестанно глупости,
да, грабят, да рушат и да крадат!
Диктаторите,
всъщност, аз не мразя.
Това са тежко болни хора –
и даже ми е малко жал за тях!
Ала презирам
човечетата жалки –
калинки / депутати и министри/
мисирки / щедро платени журналисти/,
които им поддържат
отдире шлейфа,
подобни на джуджета
в царски двор,
докато могат да вършат
нещо по- полезно.
Умея тях да мразя.
Диктаторите – не.
Огнян Стамболиев
