ЗА “ДОГОНВАМ БЯГАЩИЯ ДЕН”, стихосбирка на Габриела Цанева, второ, преработено издание – редакционна статия
НАКРАТКО
Първата стихосбирка на Габриела Цанева, „Догонвам бягащия ден”, е издадена през 1998 г. от изд. „Елги” – Русе. Представена е от проф. д-р Георги Цанков, рецензент на книгата, в Столична библиотека при голям обществен интерес. Доротея Тончева рецитира стиховете и кани авторката да подготви моноспектакъл в театър „София”. Току-що завършила право, Габриела предпочита да трупа житейски опит с новата си професия, пред това да дава съвети от сцената, без да е сигурна, че някой има нужда от тях.
Двайсет години по-късно, стиховете от „Догонвам бягащия ден” са все така болезнено-живи, като отворени рани; мъдри и безсмислени, като поставена диагноза на нелечима болест…
Във второто, преработено издание, вече трудно се вижда дневникът на лирическия Аз, макар датировката на отделните стихотворения да е запазена и да подсказва за монолог и диологичност, за последователност и цикличност.
Тук всяка творба има свое заглавие и свой живот, свое послание, мъдрост, разочарование и надежда. В края на книгата са включени и три статии, които отразяват моментното и оставящото диря в литературата значение на стихосбирката.
ГЕОРГИ ЦАНКОВ за “Догонвам бягащия ден”
Ето какво споделя в предговора към първото издание рецензентът на книгата д-р Георги Цанков:
„След десетилетията на високопарни псевдопоетически тиради, когато всеки изповеден лирически полъх се възприемаше като лъч надежда, дойде времето на “новаторството”, преоткриването на поетически азбуки, които постепенно започнаха да се превръщат в самоцелни главоблъсканици.
Всъщност, всяка епоха има своите “възторжени” графомани, но и чистите си, неподправени лирични гласове, докосващи се до нещо под физическата ни обвивка и доказващи категорично, че значимата поезия не е нито форма, нито съдържание, а просто магия. Може някой да зове духовете на Елиът и Паунд, на Валери и Перс, на Куазимодо и Унгарети, на Далчев и Геров, но завинаги да остане в “чистилището” на фалшивите послания и акорди.
*
Стиховете на Габриела Цанева “Догонвам бягащия ден” ме покориха, тъй като в тях звучи
автентичната музика на вълшебството, избухват ярки образи не от чужди, а от собствените й цветни сънища. Тя неслучайно поставя навсякъде датите на своите изпълнени с драматизъм видения, сякаш да ни подскаже, че са родени в два звездни мига, в началото на две трудни и за нея, а и за всички нас, българите, години (1996 и 1997).
Ще намеря ли живота си,
или –
все чужд ще живея?
Ще разбера ли коя
съм –
няма ли
да го проумея…
И политическата, и световната промяна ни подтикват към това основополагащо за оцеляването ни търсене – ще се спасим ли от еднаквостта, от сивата униформа на поведение,
псевдочувства, псевдо-език?
Не мога да си спомня друга българска стихосбирка, така убедително, така искрено разказваща един продължил две години сън, който не завършва с хепи-енд.
Дори Пенчо Славейков е по-милостив към себе си, като мечтае щастие. Малко преди
Великден завършва тази изповед, заредена като адска машина с болка, с опустошение,
но и със свръхзрение.
Тя ме кара да не мисля за направата, за поетическата техника, а да следвам гласа, който открива привилегията и тегобата на своето трето око. Струва ми се, че това е една живителна формула за изморената поезия и една добра възможност за среща със самобитен, неподвластен на шаблона, печелещ съчувствието ни творец.”
ЗАЩО ДНЕС ОТНОВО?
Двайсет години по-късно личността в обществото ни е поставена пред същия екзистенциален проблем – проблемът на идентичността.
Все повече губим живота си, все повече губим онова, което е същностно, идентифициращо, сакрално.
Живеем в свят на подменени ценности, оставаме без ценности; живеем – с ментална недостатъчност, в духовен недоимък.
Ще направим ли крачката навътре?
Ще открием ли нещото, което ще ни излекува и ще ни тласне към догонването на бягащите дни?
Новото издание е електронно, представено в двата популярни формата – .pdf и .epub, художник и дизайнер на корицата е Габриела Цанева, цветовото решение за фона на двата формата е различно, съобразено с техния графичен израз.
ПЪТЕШЕСТВИЕ
16.02.1997
Цитатите са от „Догонвам бягащия ден” – Габриела Цанева, второ издание, изд. gabriell-e-lit, София, 2019
Можете да прочетете книгата, следвайки връзката:
© Георги Цанков,
© “Картини с думи и багри”, редакционна статия, © Надежда Александрова
Последни коментари