ДОШЛА Е ЗИМА – поезия от Сергей Румянцев
Роден на 05.09.1896 в с. Блъсничево
Убит на 27.04.1925 в София
ГЪРМИШ И ЖИГОСВАШ!
На народния трибун Петко Д. Петков,
убит на 14 юни 1924 година
Аз видех те паднал, пронизан с куршуми,
във своите алени кърви залян,
и плаках за тебе безмълвно, без думи,
от горест безумна по тебе пиян!
И днес пак те гледам – лежиш, не поглеждаш,
ни думи, ни поглед не хвърляш към нас,
а мйка ти плаче до теб без надежда –
и ние до нея ридаем без глас!
И още не вярвам, че ти си убит,
и сякаш че още ти слушам словата,
с които зовеше ни смело в борбата,
ти – радост селяшка и гордост, и щит!
И още аз слушам как в пламенен порив
гласът ти гърмеше кат буря: „Напред!”
И ти ни чертаеш все нови простори
и смело кръстосваш селата навред!
И още те виждам, превърнат на пламък,
ти ризи размахваш, червени от кръв,
проклинаш вразите – и, твърд като камък,
гърмиш и жигосваш единствен и пръв!
Но ето, студена до ужас, разлистена
кат някаква книга, която през сълзи чета –
пред мен се възправя жестоката истина,
че ти ни тъй рано оставяш в света!
Ти падна в двубоя на новия свят и на стария,
убиха те подло народни селяшки врази,
но знай, че работна селяшка България
за теб ще пролива горчиви сирашки сълзи!
И знай, че смъртта ти и твойте завети,
които написа ти с твоята кръв,
нам стяг ще ни бъдат в борба с враговете,
под който ще тръгнем на бунт и на кръв!
15.06.1924 г.
Година по-късно, авторът сам става жертва на същия терор – бел. ред.
КЪМ РОДИНАТА
Към тебе любовта ми е безбрежна,
родино моя, моя плът и кръв:
ти светло божество си, майко нежна,
а всяко твое чедо – лъв.
Ликуваш ли – от радост аз немея,
скърбиш ли ти, и аз със теб скърбя:
ти песен си, а аз съм ек от нея –
една е нашата съдба!
Една, една ни мисъл вдъхновява,
един ни идеал зове напред
към подвизи велики и към слава –
той Симеонов е завет!
И ний вървим задружно с теб, родино,
и ний вървим, и все напред вървим…
С постигнатия блян, мечтан с години,
кога ли ще се поздравим?!
Аз вред съм с теб из твоя път безкраен,
през теб минава моя земен път;
за теб ще умра в някой край незнаен,
родино моя, моя кръв и плът!
сп. „Отечество”, кн. 28-29, 31.07.1916 г.
ДОШЛА Е ЗИМА
На моя учител Н. В. Ракитин
Дошла е зима, слънцето бледней,
навън снегът прехвърча дребен, ситен;
небето тъжно плаче, сякаш пей
песните меланхолни на Ракитин…
Облечени със зимните си дрехи,
във сън дълбок полята са заспали;
снегът се сипе тихо, на парцали –
снегът настила друмища и стрехи…
Небето горко плаче, сякаш пей
песните меланхолни на Ракитин;
навън снегът прелита дребен, ситен –
дошла е зима… слънцето бледней…
Из „Зимни пейзажи”
Сергей Румянцев
