В памет на Пенчо Петков Славейков /27.04.1866 – 28.05.1912/

НОБЕЛОВАТА ЗЕЛЕНА ВЕЙКА – стихотворение на Тодор Билчев

В памет на П. П. Славейков

Склонил главата си върху бастуна
на злия век от кървавата песен
и тъй до днеска неразбран останал,
сънуваш щастие, от цвят понесен.

Блажен, на острова стоиш замислен
за бъдещето в твоята родина.
Израсна ти дори за нея в „Мисъл”.
И любеше я даже от чужбина.

Но езерото спи. Цветята също.
Единствен Иво с Ралица са будни.
Те твоя Дух най-ласкаво прегръщат.
Забравата да тръгне се не чуди.

А разцъфтялата любов край Комо
сълза е чиста в погледа на Мара.
Макар далече, ти не си бездомен.
Брунате само е последна гара.

Приседнали на вечната си пейка
с любимия си татко, на площада,
днес букът беловлас зелена вейка
ти връчва – Нобеловата награда!

Тодор Билчев