ДУМИ В НОЩТА НАПИРАТ – поезия на Павлина Петкова

*
Като чадърче от глухарче
вятърът ме носи
в своя път.
Пътувам неизменно
в триизмерна форма.
Притегля ме земята
със зелените си вени.
Ще се родя отново,
лека и ефирна
ще се родя.

худ. Пламяна Георгиева

*
Космическата висота.
Ще се втурне вятър
с враждата в кръвта
да достигне огнената диря –
стръв от комета.
Нима не е безумие
сред необята
прашинка пепел да откриеш?

ВСЕЛЕНСКАТА ВРАТА

Къде е вратата,
през която се преминава
към поднебието?
Дали през нея
отново някога
ще се върнат
приятели и близки
от отвъдното?
Търсим я
и ден, и нощ.
Търсим пролука
или лъч светлина
към други светове.

худ. Пламяна Георгиева

*
Спускам се
все по-надолу
по стълбицата
на дните.
Ходилата
разранени
оставят кървави дири
и обагрят залеза.

Слизам
все по-надолу
към потока,
в който се размива
мечтата
за полет.
Разтварям се
в илюзия
или
метаморфоза.
Спира духът.
Пеперудени крила…
Отвъд е Вечност.

НАПИСАНОТО ОСТАВА

Като пясъчна буря
времето ме поглъща
безпощадно.
Заклещена между
минало и бъдеще.
между деня и нощта
все повече пропадам
в безмилостния му капан.
Обратният път
ръждясва
като счупена котва.
Един по един
спомените
заличават чувствата.
Свличат се в бездната
на забравата.
… Но вярвам!
Пясъците на времето
не ще засипят
написаното.

худ. Пламяна Георгиева

*
Все още имам ненаписани стихове.

Думи в нощта напират
и смущават съня.
Покой не ми дават,
правят ми знаци –
търсят белия лист.

И тихо за обич шептят
устните ми
в полусън.

Павлина Петкова