ДУПКА В ГЛАВАТА – есе на Николай Николов
Знаете ли от много време си блъскам главата с въпроса “Възможно ли е да сме луди”?
Не просто симпатично разсеяни Наполеоновци или Чингиз-хановци, а истински сбъркани. Фабрично.
Но не това ме притеснява най-много, а това, че зациклихме в развитието си, като вид. Въпреки технологичния напредък, за който повечето от нас нямат абсолютно никаква заслуга, освен че плащат интернет и мобилен телефон и така парите стигат до онези, които правят разните там неща с полупроводници, лазери със синя и червена светлина, разбиват неутроните и правят атомите на дроб сърма.
*
Да, технологичният напредък е нещо прекрасно! Прекрасно е усещането да седна в кола 280 коня и да се понеса към Италия или накъдето ми видят очите. Чудесно е да вдигна телефона и да видя 88 годишната си майка насреща, или 2 годишния си внук…
Невероятно хубаво е, че ако утре закъсам съвсем, ще ми сменят ставата или ще ми сложат нещо на сърцето и то ще продължи да тупка. Живеем в най-хубавите времена, каквото и да ми говорят.
Няма нужда от балон и 80 дни за да обиколя земята, става за 1 ден и докато го правя ми сервират топъл обяд, вечеря… и когато ми омръзне невероятната гледка на земята някъде откъм 10-15 000 метра под мен, или пейзажът на стелещите се в краката ми облаци да затворя люка и да се съсредоточа върху филма, който съм си избрал или да поиграя на една от 100 000 възможни игри, да почета или просто да се предам на съня…
Да, технологичният напредък е нещо чудесно, но защо – въпреки него, сме това, което сме.
И докато се нося на крилете едновременно и на съня и на самолета, ми се иска да разбера защо все пак отново заседнахме в същата дупка на историята, в която падаме на всеки 30-40 години.
*
Подобно на братовчедите си в зоопарка, при все, че имаме всички хитроумни изобретения си оставаме все така подвластни на животинските си пориви.
Да убиваме, да лъжем, да изневеряваме, да си затваряме очите за нещастието на другите и в крайна сметка сами да ставаме все по-нещастни, при целия технологичен напредък, който ни удължава живота, скъсява дистанциите, направо разрушава езиковите бариери и ни спестява времето да научим нещо –
вместо за няколко години – просто чрез задаване на въпрос и получаване на отговор за няколко секунди, или за едно трепване на окото.
Опитвам се да разбера как при толкова информация сме склонни да вярваме на измислици, при положение, че с едно кликване е възможно да потърсим и да намерим истината.
Защо никой не го прави?
Ето защо смятам, че сме сбъркани фабрично, и то от някой, който иначе си разбира от работата.
*
Съгласете се, че се иска сериозно въображение, за да напишеш „Война на тронове“ или „Война и мир“, но е нищо в сравнение с това да направиш от неорганични вещества – органични, а от тях клетка или едноклетъчен организъм, да го накараш да се размножава, да стане динозавър, бозайник, накрая нас, човеците…
Нали сме венецът на еволюцията. Или поне така твърдим.
Понеже сме венецът – така Бог казал на Адам – сме получили от него възможността да използваме всички останали творения на Творецът и да бъдем над тях.
Сега виждам малка интерпретация на този завет и хората, освен божиите творения, лазещи, хвърчащи, плуващи и скачащи използват и себеподобните. Опровергават твърдението, че хората са равни и си намират смислена причина да избиват другите. Защо е необходимо? Най-вече заради някой който стои начело и повежда другите.
*
Ето защо смятам, че е редно да започнем да проверяваме всяка една дума, която ни казват нашите скъпоценни управници, без значение в кой край на света се намират.
Ако си спомните, че Хитлер накара 80 милиона германци да вярват, че евреите имат рога и опашки, а те са висшата раса определена да господства над другите раси, ако си спомните, че доста след това, до 1970 година в най- великата демокрация негрите имаха отделни тоалетни и ако някой ги убиеше, получаваше закачливо размахване на пръст от съдията, вместо електрически стол или доживотна издръжка, ако си спомните как от 1918 до 1990 почти сто години в СССР не можеше да казваш какво мислиш, или поне не и без да трябва да пътуваш за Сибир с еднопосочен билет, ако си спомните, че 45 години комунистите бяха висша раса и ни управляваха като добитък и другарката Живкова, се шегуваше, че баща й е чобанин и пасял 7 милиона овце, ако си спомните как се радвахме, когато решихме, че всичко това е зад гърба ни.
Но не е. Повтаря се. Навсякъде. По целият свят.
*
Никой не си е взел поука или да кажем еволюционно сме само малко по-напред в измислянето на нови начини да унищожаваме себеподобните си.
С останалите творения на Твореца отдавна сме успели.
Ако се върнем малко по-назад, ще видим робство, геноцид, непрестанни войни и ако ли да е имало някакви 20-30 години без война се наричат обикновено „Златен век“ .
Китай е издигнал огромна стена, за да държи китайците вътре в Китай, Хрушчов вдигна такава в Берлин със същата цел, такава имаше по всички граници на Варшавският договор.
Сега издигаме стени, за да пазим Америка от емигранти. Европейският съюз прецени, че е по-добре да плаща на Турция да спира емигрантите, а и ние строим стена. В Китай стената е не само физическа, но се извисява и в главите на китайците вече 4500 години.
Издигаме ядрени стени, за да възпираме другите с такива да прескачат нашите. Великата руска нация, водена от КГБ офицери в последните 110 години се захвана да си възстанови империята, великата китайска нация се захвана да приобщава към многовековната си империя сепаратистите от Тайван, великата Американска империя се захвана да купува острови, които не се продават и да продава оръжие на всеки, който има пари да плаща.
Всъщност всички го правят – защо да не вземат пари и да си повишат още стандарта. Американците дори избраха да ги управлява търговец – защо ще го избират, ако не за да продава?
*
Защо ли има мигранти? Защо не си стоят по селата и градовете в Африка и Азия? Защото вече някой им е откраднал бъдещето.
И са тръгнали да си го търсят, или поне да хванат крадеца, а той определено е там, където отиват.
Ходили ли сте в Испания? В Англия? В Холандия? Белгия? Франция? Всички величествени сгради, които виждате, дворците, съдебните палати, църквите и какво ли още не, е построено преди 300-500 години със златото, откраднато от Индианци, Индийци, Африканци… да не пропуснем Полинезийците, Австралийците и т.н.
Американските са построени със среброто на Китайците, златото на Индианците и върху земята на същите, Мексиканците и да не пропуснем – Германците, и още някои други.
Турските джамии са построени с данъците от Българи, Сърби, Гърци… от някои просто са махнали кръста и са сложили полумесец.
Няма да се спирам и на Рим, който е ошушкал цялото Средиземноморие, или на Египет.
Стари работи и развалини. Друг е въпросът, че благодарение на тези развалини и на находчивостта, потомците им сега имат милиардни туристически бизнеси.
*
В България няма какво да видите, защото докато вървял Ренесансът, тук имало робство и парите, които сме заработвали, отивали в Стамбул, заедно с децата, които възпитавали за еничари или продавали за секс робини.
Така че и ние сме като Африканците и Индийците, няма разлика.
Каквото е било построено преди турците, пак ние сме го разрушили, за да си строим къщи, плевни… тоалетни.
Ако американците се чудят защо мексиканци и кой ли не иска да им стане съгражданин, да попрочетат малко история.
Шефът им определено има нужда (подозирам, че по-образованите се червят на думите му).
*
Сега да се върна на дупката, в която засядаме на всеки 30-40 години и е толкова голяма, че явно не можем да я видим и съответно да я заобиколим или прескочим.
Намира се в лявото полукълбо в главата на повечето хора.
Представлява нещо като синапс или неврон за по-лесно да каже кажем, че на тези(повечето ) хора им е направена някаква лоботомия или им е премахнат част от мозъка и така са станали уязвими за пропаганда, или да кажем – станали са наивни вярващи.
Чета примерно лъстивите възвания на Юлий Цезар как в Галия за златото само трябва да се наведеш и готово, джобът ти пълен. Чета и Тръмп как го избират и готово, той ги прави богати всички. Чета Никсън и той така разправя, Кенеди – също, господинът от Банкя – няма разлика.
Само различен словоред и имена, географски точки и конкретика на местно ниво, както е модерно да се казва.
*
Дупката в главите на хората поема думите и казва на мозъците на половината хора – лъже, но може и да направи нещо.
На Другата половина им казва – право говори човекът, евала.
Излиза информация, която видимо опровергава думите в дупките, но хората си казват – не е истина – защото дупката им казва така да мислят.
Излиза още и още информация, която доказва лъжата, но те вече са забравили за какво ставаше дума и какво толкова?
Нали виждат с очите си, че техният човек си е прав! Въпреки фактите.
*
Познавам майки, чиито синове и дъщери им се кълнат, че не взимат дрога, не пият и не пушат, за секс дори и не си помислят. И те им вярват, че е било изолиран случай, веднъж и никога повече… докато един прекрасен ден не осъзнаят, че са ги взели за наивни и с право.
Тогава се сепват, стават мнителни, започват да проверяват твърденията на тези, които са ги поизлъгали… Проверяват шкафчетата, чорапите, фейсбук страницата, телефона и каквото се сетят. През цялото време се тюхкат как не са се усетили навреме? Ако не му бях повярвала и т.н.
Познавам девойки и жени, които честичко са обект на среща с юмрука на приятеля си или мъжа си. Някои познават отблизо и обувките на мъжете си. И все казват, че са се спънали, нещо им паднало на главата, но нямат обяснение за погледа, който само бито куче може да докара.
Смятат, че когато не кажат истината, другите няма да разберат, ще си запазят достойнството, един вид.
Обикновено им обещават повече да не ги бият, до следващият път.
И тогава най-накрая започват да мислят, да анализират проблема, да спират да вярват, че този път, видиш ли, е последно.
*
Но на думите на политиците вярват така, на „Честна пионерска“.
Защо не опитват да подложат на съмнение като Сократ думите на тази нова „Фабрика за лъжи“ която превзема целия свят?
Трябва истината да ги плесне здраво и по възможност не веднъж, за да се освестят.
Както например украинците вярваха, че Путин е приятел.
*
Възможно ли е въобще да се различи лъжата от истината в днешно време? Елементарно е, просто трябва да се вгледаш и веднага се вижда.
Когато някой ми казва, че раздава три милиарда днес, за да плати някаква магистрала, която още не е планирана дори, за да ни излезело по-евтино, а после някой от тези, които са получили парите ги теглят в брой и в сакове ги носят вкъщи, защото нямали вяра на банките…
Когато някой ми казва, че ще спре войната в Украйна за 24 часа, ще разкара за един месец 20 милиона емигранти и до три месеца всички ще забогатеят.
Когато ми казва някой, че ще ме оправи за 800 дни…
Когато ми казва, че е спечелил изборите с 89,9% и няма имение за 3 000 000 000 долара в Крим, иска да спре войната, но Украинците го нападали и нямало как…
Мога да продължа до утре …
Ами, не им вярвам – на онези, гореизброените.
Няма как да им повярвам, защото говорят небивалици, на които само наивник би повярвал.
Не какъв да е наивник ( от тези които вярват в любовта, мъжката дума, че земята е плоска и т.н.), а истински наивник. Този, на когото вече са му изгребали някаква част от мозъка и му запълват дупката с красиви подходящи мисли.
С две думи – някой му краде бъдещото.
*
Ще се зачудите как го прави и защо пък бъдещето?
Ето един простичък пример:
Този (знаем 100%, че е вярно), който изтегли 60 милиона в брой, всъщност предложи да каже на прокуратурата кой му е казал да регистрира фирма, къде да му е банковата сметка и на кого е дал торбата с всичките пари, като за услугата е получил нещо символично… май 10 000 лева, явно в самото начало е имал идея (дали са му идея) как да открадне тези пари, предвидени за пътно строителство. Парите ги няма, пътят също. Нашите деца ги убиват на този път… нашите коли се чупят пак на него….
Не виждате ли кражбата на бъдеще? Не?!
Явно не, защото социологическите проучвания показват, че българите пак ще изберат крадеца и компанията му да ни управлява. Дори предвиждат по-добър резултат. Дали ще спре да краде?
Около два милиона българи са проумели, че няма да го направи и си хванаха пътя.
*
Как се справят с животът извън България? Явно се справят някак, защото не се завръщат. Нямат и намерение.
Тези, които остават, имат два избора: да си уголемят дупката в главата или да се научат да мислят. Първото ми изглежда лесно и постижимо.
Второто изисква труд, а българските народни приказки обикновено започват с „Един мързелив човек…“.
За кого да гласувате ли ме попитахте?
Май като слушам всички – за никого.
Но, все ще трябва да изберете нещо от кошницата с гнилите ябълки, която ни се предлага.
Малко вероятно е да ви хареса вкусът на която и да опитате. От едните ще потече руски петрол, другите ще намирисват на шекер, но всъщност ще ви трябва ибрик, трети ще миришат на мухъл и пак на СССР.
Чакайте месията! Той идва. Всеки момент ще се появи и като св. Георги Победоносец ще прониже змея с копието си и ще ни отърве веднага от водната, енергийната, пътна, духовната и всички други кризи и ще ни обедини, макар и никой да няма интерес от обединение. Как ще го направи – с чудеса както го прави всеки месия – за има няма 2-3 месеца.
Не ми вярвате? Прегледайте си дупките в главата!
Николай Николов
