НАЙ-ОСТРИЯТ ВРЪХ – поезия на Иван Бързаков

Денят на Независимостта

Получиха освен радостни поздравления и редица зловещо горчиви обвинения: за какво съм искал да се празнува. Не се празнувало на погребение, при смърт на една нация… и т. н.!!! Като, че ли са ни погребали на 22 септември 1908 година!!!
Ето докъде сме стигнали в разединението си…

Затова публикувам отново едно стихотворение за отчаянието днес:

НАЙ-ОСТРИЯТ ВРЪХ

В памет на дедите ни: Паисий, Раковски, Левски, Ботев…

Изкачи се високо, високо –
до задух, до болка високо –
на най-острия връх
под небесния свод!
Не да гледаш света,
а да съзреш душата си –
мрачната, черна душа –
и искрящата мъка на шепата хора
за твоя обречен,
отрекъл се от себе си
и себе си загубил,
отчаян безнадеждно български народ.
И ако все още
имаш сили
да го обичаш –
тогава само
по пътя тръгвай!
На обречените.

Иван Бързаков

(из поетичната и есеистична книга “Лумнали огньове”, автор Иван Бързаков, (2013 и 2021), номинирана 12 пъти от Шведската академия за Нобелова награда)