ДЪЖДОВНИ МИНИАТЮРИ – хайку и импресии на Христилия Кулева

ХАЙКУ

*
пролет… по стъклото
на прозореца
дъждът барабани
*
шум на дъжд –
мъгла зад стъклата
природата плаче за лято
*
Летният дъжд
мегдана изми –
диша се спокойно…
*
плисна летен дъжд
говорим си от двете страни
на реката между нас
*
Дъжд шумоли.
Зад стъклото –
мъгла се стеле.
*
По прозореца
дъжд барабани,
по радиото – Вагнер
*
Старост –
дъждовни облаци
в очите ми..
*
дъждовна капчица
върху глухарчето –
не може да полети
*
след дъжд
небето диша
поемам си дълбоко въздух
*
Пролетен дъждец
чука по стъклата.
Доживях пролетта!
*
слънце и дъжд
блести дъга в крилата
на водните кончета
*
след дъжд в гората
паяче ремонтира
мрежата си

*
дъждовна луна
мигат сребристи звезди
усмивка в съня
*
дъждовни капки
и вишневи цветчета
във вихрулката
*
пролетен дъжд –
танцува внучката
със сливовите цветчета

*
Град и дъжд
като из ведро, а днес
курбан – ще помогне ли?
*
Пороен дъжд
Закачалката прегърбена
за шапките
*
След дъжд
въздухът по-чист!
А след война?
*
плисна летен дъжд
и отми прахоляка
лошотията човешка остана

ПОЕТИЧНИ ИМПРЕСИИ

НЕ МИ Е МЪЧНО

Годините като вода изтичат,
но не тъгувам аз, че остарях.
Доволна съм – съдбата позволи ми
да се докосна до тази благодат.

Приемам старостта като награда,
защото тя е изживян живот,
защото тя е моята утеха,
подарък скъп от моята съдба.

Годините наистина изтичат,
но аз успях и много горда съм.
Не ми е мъчно – вече съм старица,
създадох и възпитах моя син.

В годините засятите от мене
дървета се превърнаха в гора
така че няма аз да съжалявам,
че вече остаряла съм дори…

НЯКЪДЕ ТАМ…

някъде там –
в младостта ми отминала,
някъде там –
в любовта ми разсипана,
някъде там –
в смеха на детето ми,
някъде там –
по житейските друми,
навсякъде там –
парченца от душата ми оставаха…

Христилия Кулева