ЕДГАР ДЕГА: ТВОРЧЕСТВО
ЖИВОПИС И СКУЛПТУРА – статия-коментар на Габриела Цанева
„Момиченце крилато, в танца полети!
С ръчичката си слаба, размахана в омая,
теглото си с летежа ще балансираш ти.
Да се прочуеш много аз сърдечно ти желая.“
Нежност и топлота има в тези стихове, които илюстрират толкова много от платната на Дега! Чар и красота в думите на художника, изразил своя порив на съпричастност към съдбата и изкуството на мал-ките балерини и в стихове! Странно е да прочетеш толкова красива поезия, написана от световноизвестен художник, Едгар Дега. Или, не е странно?! Често поезията и живописта са неразделни в живота на редица творци, изразяващи себе си чрез перо и четка.
А момиченцето, на което са посветени, е реално съществуващ образ. И се превръща в една от най-известните скулптури – признатият от всички критици и ценители шедьовър „Малка балерина на четиринадесет години“.
Малката танцьорка на 14, Восък, музей Лувр
Да, едно от най-известните произведения на „художника на балерините“ не е картина, а восъчна скулптура.
„Малка танцьорка на четиринадесет“ (1878-81) е статуя в реален размер на „малък плъх“ /така са наричали начинаещите балерини и момичетата от балетните школи/. Тя е изложена само веднъж, докато Дега е жив, при което избухва скандал и забрана към автора публично да показва своите скулптури.
Велик творец, но и голяма личност, Дега иска да обърне общественото внимание към „тъмната страна“ на изкуството, в частност – балета.
Модел на восъчната фигура е Мари ван Готем, която е била част от системата на „покровители“ и „протежета“ в света на сценичните изкуства, основаваща се на пряко или непряко платени сексуални взаимоотношения като форма на издигане и/или оцеляване.
„Малката танцьорка“ скоро изчезва от полезрението на обществото. Уволнена след закъснение за репетиция, тя вероятно се връща в дома си, и тръгва по стъпките на майка си (перачка) и сестра си (проститутка). /https://chr.bg/
*
Но – да се върнем към началото…
Трудно е да се отдели биографията от творчеството на човека на изкуството.
В следващите редове ще повторим някои от житейските стъпки на Дега, които са били съществени за развитието му като художник.
Без съмнение, важна в това отношение е 1855 г. когато бъдещият художник се отказва от правото и се записва в Школата за изящни изкуства в класа на Луис Ламот, но, скоро решава, че курсът е безполезен.
През 1856 г. той напуска училището и заминава за Италия. В този период негов кумир е Веронезе, а по-късно започва да се възхищава на Белини и Джото. Дега пътува из Европа, за да изучи и платната на Дюрер, Рембранд и Гоя, след което се връ-ща в Париж, където е един от най-голе-мите музеи на изкуствата в света.
Именно в Лувър, пред платната на големите европейски и френски майстори на четката от предходни епохи, през 1861 г. Дега се запознава с Мане. Приятелството между двамата продължава до смъртта на Мане през 1883 г., но безсмъртно остава създаденото от тях – резултатът от техните търсения и експерименти в живописта и онази група от талантливи съмишленици и новатори в изкуството, които започват да се наричат „импресионисти“.
*
Още в началото на познанството им Дега споделя пренебрежението на Мане към господстващата арт институция, както и убеждението му, че художниците трябва да се обърнат към по-модерни техники и теми. Поривът към разчупване на старите рамки е силен и в продължение на едно десетилетие /1860-1870/ в Париж се ражда модерното изкуство. До 1868 г. Дега става виден член на групата авангардни художници, сред които Пиер-Огюст Реноар, Клод Моне, Алфред Сисле и др., които се обединяват около Мане и Дега.
В този период Мане и Дега рисуват конни състезания, като по-късно се съсредоточават върху мотиви от ежедневието. Именно тематиката, обектът на изображението, е една от основните характеристики на новото изкуство, наред с композицията, цвета и техниката на живописване.
Но не статичното ежедневие, мъртвите предмети и отношения, а движението – във всичките му форми. Целта му е да запамети реалността в движение. И започва да го прави. Първо, движението на коне по време на конни състезания, а по-късно – движението в балета, онова тъй ефирно изкуство, синтез на движение и музика, на ритъм и тяло. Човешкото тяло в неговото съвършенство – овладяното повторение на действия, които раждат определен резултат. Както и нещо друго – онова, което движи човешките отношения. Подбудите, законите на зависимости и подчинения, лостовете на властта, на привидното, което се крие зад фасадата от хладна и изящна хореография в изкуството и живота.
*
Това негово намерение е свързано с желанието да покаже суровата действителност на модерния свят.
Въпреки връзките му с импресионистите, върху изкуството на които влияе и които влияят значително на работата му, Дега предпочита да нарича себе си реалист. И това е, защото обект на неговите картини са сцени от живота на нисшите класи на парижкото общество. Темите на Дега го правят реалист, а не търсенията му в областта на техниката в изграждането на сюжетите, която е импресионистична.
Това го отличава от светлото и изящно изобразяване на живота от импресионисти като Клод Моне и Огюст Реноар. Но и това, че Дега открива и използва движението на обекта/персонаж като основно изразно средство, вместо движението на светлината, сянката и цвета, където съсредоточават търсенията си импресионисти Моне
Някои от най-известните му произведения са фигури, уловени в недовършено движение. Действието, вложеното усилие, напрежението, страданието на персонажа, съвършената овладяност… Или пък – умората, отпускането след упорития труд, удоволствието на покоя.
*
Да намери разликата между естествената красота на дивото препускане на коня и изящното изкуство на танцьора – какво по-голямо предизвикателство за страстта на твореца към разкриване на детайлите, които превръщат едно изображение върху платно в образ на живота.
Ето защо много от неговите произведения изобразяват тела на хора – неговите прочути балерини или състезателни коне, което доказва почти философското му отношение към движението.
Картините на Дега не са политически, но те отразяват променящата се социална и икономическа среда във Франция.
Съществен елемент от тази промяна е широкото навлизане на жените в сферата на труда, на работното място. И тези жени, отрудени и горди със своята професия, със своето умение са главни обекти на изображение в платната на художника.
Те са перачки, шивачки, масажистки, коафьористки – жени на физическия труд. И балерини. Които, по онова време стоят в преддверието на голямото сценично изкуство. Жени, които печелят със своя труд, с майсторството, което влагат в него.
*
Трудът и почивката. Еднакви за тези, които се трудят и почиват.
„Абсент“ (1875-76), една от най-известните картини на художника. Пастелни тонова, подсилващи умората, почти черно, в облеклото и в сенките, почти бяло – в светлината и някой дребен детайл. Кръчмата е обикновена, семпли маси без украса и без блюда. Само табличка с шише и две чаши пред мъж и жена. Еднакви, в своята отдалеченост – от момента, мястото и себе си, потънали в абсента, отсъстващи. Една картина, която слага знак на равенство между половете – в тяхната умора и отношение към света.
Картина, която е и преход към следващия етап от творческите търсения на художника; онези, които го отвеждат към следващите персонажи, които ще представя в творчеството си. А те са работнички, те са артисти; изящни и силни, съвършени в действията си.
Но и такива, на които често, твърде често все още се гледа само като на „тела за продан“.
*
Интересът му към балерините се засилва през средата на 70-те години на XIX в. и до края на живота си той създава около 1500 творби на тази тема.
Това не са традиционни портрети, а студии, в центъра на които е човешкото тяло. Дега изследва физиката и дисциплината на танцьорите чрез използване на изкривени пози и неочаквани гледни точки, с често диагонална композиция.
Интересно е да се знае, че Дега е и фотограф, и колекционер на японски отпечатъци. Неговата картина „Урок по танци“ (1874) показва тези влияния, които личат в асиметричната композиция.
Балерините изглеждат като хванати неподготвени, в различни странни пози, което оставя голямо празно пространство на пода в долния десен ъгъл.
„Хората ме наричат художник на танцуващи момичета“, казва Дега на парижкия търговец на изкуство Амброаз Волар, „Но никога не им е хрумвало, че основният ми интерес към танцьорките се състои в това да изобразявам движения, не да рисувам красиви дрехи“.
И така, какъв е Дега?! Той предпочита термина „реалист“ за описание на собственото си творчество. Може да се каже, че от гледна точка на рисувалната техника той се различава от останалите импресионистите по това, че никога не възприема импресионистичната цветова петнистост и постоянно омаловажава тяхната практика да рисуват в пленер /Фредерик Харт/.
Както самият Дега споделя: „Това, което правя, е резултат от размисъл и изучаване на великите майстори. За вдъхновението, спонтанността, темперамента не знам нищо“. Въпреки това, той е описван най-често като импресионист.
Неговите сцени от парижкия живот, композициите му извън центъра и „централната фигура“, експериментите му с цветове и сенки, с форми и движение го свързват именно с това значимо движение в света на художественото изкуство.
редакционна статия, д-р Габриела Цанева
