ЧЕРЕШОВИТЕ ВОДИ НА БЪЛГАРСКАТА ТАНКА:

СТАНИСЛАВА ГАНЧЕВА – отличие за цялостно представяне

ТАНКА

Късен развигор
в мигащите тръстики
път си проправя –
Огнена платноходка
като залеза чезне

За кратък отдих
слънцето попи от бряста,
капчица роса
Разсънено поточе
всред мащерка изтича

ТОЧИЦА, ТАНКА ПРОЗА

Релаксираме
С нарастващата зора
време е за път
В хладината трепкаща
само песен на щурче

В далечината се мъжделее Точица. Вълните бавно я поклащат ту нагоре, ту надолу. Ласко я повика, а Точица не отговори, даже не заскимтя, а се изгуби и от погледа му. Ласко се спусна към водата. С четирите си лапи заплува бързо, после забави движенията си, разбутвайки вълните с опашка. Напредна в посока към нея… Излая жално…

Тягостна жега

Облаците изяждат
слънчевата питка
Дъждът се изпарява
не докосва плаж, море
Но хоризонтът я поглъща.

Въртя се в кръг, пляска със старите си крачета, а приятелката му все я няма. Накрая се умори. Предаде се на съдбата

Черноморие
Каква дъга се врязва
в топлите води?!
Очарование и
недостижима мечта

Солените вълни го прегръщат изведнъж… Ласко се стресна. Сънува ли? Кога нагази в морската шир, не си спомни? Коя е Точица? Детство и настояще се сливат в една въпросителна – „?“

Недоумява
Баба с гребенче в ръка
къдрици реши
От вихъра подети
към небесния ангел

Писък на гларус
Над окото морско
мъгла се стели
Надиплени вълните
рибарска лодка посрещат

На следващата утрин морето застива.

Разпорват мълчанието подранили рибари. Паника и гълчава.

Изваждат студеното телце на Ласко. Душата му се заскита безцелно по плажната ивица, не осъзнава какво се случва.

Просветва фарът
Над водорасли и миди
гердани оси
Фучащ ураган влачи
времето към скалите

ВОЙНАТА ГОРЧИ, РЕНСАКУ

Ръка протяга
момиче с руски акцент,
над оградата
Розови облачета
по зрееща череша

Старица с внучка
на пейката в парка
Кръстят се плахо
Шум от вертолет и дъжд
Пързалка – скривалище

Пролетна зима
Застива в гърдите ни
порой от думи
Пречупен безлистен клон
разделя съзвучия

Станислава Ганчева