ВЪВ ФОКУСА НИ: ЕДГАР ДЕГА
190 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО МУ
(19 юли 1834 г. – 27 септември 1917)
БИОГРАФИЯ

Автопортрет, 1855 г.
Илер Жермен Едгар дьо Га (на френски: Hilaire Germain Edgar de Gas), или Едгар Дега (Edgar Degas), един от най-видните представители на импресионизма е роден на 19 юли 1834 г. в Париж в семейството на банкера-аристократ Огюст дьо Га и Селестин Мюсон. Сам променя името си от дьо Га на Дега.
В периода 1845 – 1852 учи в лицея „Луи Велики“. През 1853 г. започва да следва право в юридическия факултет на Парижкия университет, но желанието му да рисува надделява и през 1855 г. се записва в Школата за изящни изкуства. Само година по-късно я напуска, за да пътува из Европа и да изучава платната на италианските и фламандски ренесансови художници. След време открива, че може да прави това и в родината си.
През 1860 г. вече има свое студио в Париж и започва да твори самостоятелно.
*
Рисува портрети, както и исторически сюжети, които са популярни теми сред клиентите на художниците от епохата.
Към този първи период се отнася известния автопортрет с цилиндър и ръка-вици /представен по-горе в статията/.
Но, търси нещо повече. По това време се запознава с Едуар Мане, докато изучават картини на старите майстори в Лувър и търсят свои пътища в живописта.
Интересът му към движението се ражда в началото на 60-те, когато при посещение в Нормандия е очарован от конете и ритъма и динамиката на техните тела. Още тогава конете се превръщат в любима тема и вдъхновение за художника, но и в обект за изучаване.
През 1866 г. окончателно изоставя академичните сюжети, за да се съсредоточи върху сцени от съвременния живот.
Рисува развлечението и труда на градските маси – конни надбягвания, сцени от кафенетата и от работния ден на перачки, фризьорки, масажисти, певци, музиканти и… балерини. И при всички тях е търсено движението, напрежението, отношенията между предмети и хора, субекти и обекти. Един радикално различен подход и гледна точка.
През юли 1870 г. избухва Френско-пруската война. Дега и Мане се записват като доброволци в армията. По време на войната Дега се простудява и губи част от зрението си. През 1871 г., по време на Парижката комуна художникът заминава за Великобритания и САЩ, където има роднини по майчина линия /Ню Орлиънс/ за да избегне възцарилия се хаос.
През 1873 г. се връща в Париж. Баща му умира и той се замисля над възможността да излага платната си за продажба. Така, в края на годината, заедно с Мане, Моне, Сисле и няколко други художници, създава „Анонимно дружество на художници живописци, скулптори, графици и др.“ (Société Anonyme des Artistes). Те се ангажират да организират изложби без контрола на Парижкия салон и така избягват от наложените строги академични критерии. Именно тази група става известна като „импресионистите“.
*
На 15 април 1874 г. осъществяват първата изложба. През следващите 12 години групата организира още осем експозиции, като Дега участва във всички.
Най-известните му картини от този период са „Клас по танци“ (La Classe de danse, 1871), „Жената с вазата“ (La Femme à la potiche, 1872), „Абсент“ (L’Absinthe, 1875) и „Танцьорки, които репетират“ (Les danseuses au bar, 1877).
Към 1882 г. зрението му се влошава рязко и той вече рисува с пастели, като постепенно започва да изработва от глина и восък триизмерни предмети и фигури, които да „усети“ преди да „нарисува“.
Скулптурата идва като естествено продължение на усилията му да улови фор-мите на движението и дава решение на проблема със зрението. Така Дега се превръща в универсален творец, не само от гледна точка на жанровото и тематично разнообразие а и от гледна точка на техниката, с която изпълнява произведенията си. 10 години преди смъртта си Дега почти спира да рисува. Умира на 27 септември 1917 г. в Париж на 83 години като признат художник, който се счита за един от най-оригиналните и ярки творци – представители на импресионизма.
Оставя след себе си повече от 2000 пастелни и маслени картини, акварели, както и повече от 150 скулптури.
ТВОРЧЕСТВО
ЗА ЛИЧНОСТТА И ТВОРЧЕСТВОТО
редакционна статия, д-р Габриела Цанева
