ЕДНО НЕПРЕХОДНО ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО – редакционна статия
18.07.1877 г. – 04.12.1949 г.
Елин Пелин е един от ярките представители на българската проза и литература за деца.
В творчеството си той отразява живота в българското село от края на 19 век и първите десетилетия на 20 век. Това е епоха на силни социални противоречия, на разпадане на патриархалния бит, на балкански войни и безброй безсмислени жертви по бойните полета….
Социалните условия и икономическите промени водят до нравствена деградация не само при част от селското население, но и в градовете. Това преломно, драматично време води до противоречие и омраза между селянина и представителите на властта (кметове, попове, бирници, чиновници, адвокати).
Всички тези явления в обществения живот намират отражение в прозата на Елин Пелин. Едни от основните и най-значими теми в неговото творчество са: социалното неравенство, моралното падение, селският бит и душевност, нравственото деградиране, огрубяването, оскотяването на човека. Тези процеси водят до стихиен по характера си протест на селянина – „Андрешко”, „Напаст божия”, „На браздата”, „ Лудата”, „Спасова могила” и др.
Реалистът, романтикът и лирикът Елин Пелин не идеализира патриархалния бит и вярва, че животът на селяните ще се подобри благодарение на преклонението им пред труда, на любовта им към земята, към хората – „Косачи”, „Край воденицата”, „Любов”, „Ветрената мелница”, „По жътва”, „Ангелинка”, „Самодивските скали“.
*
Концепцията за живота и човека е разработена и във философски аспект – като диалектика между доброто и злото, истината и лъжата, мечтата и реалността…
Затова и на героите му са присъщи скептицизъм и съмнение: човекът е зърно „и черно, и бяло” – мъдро заключава отец Сисой („Чорба от греховете на отец Никодим”). Самият отец Сисой учудва читателя с откровението си: “Недостоен съм по две причини – по чревоугодието си и по снизхождението си към грешните.” Не може човек да бъде лишен от това, което изисква природата му: от любовта, от щастието, което му дава тя, от мечтите и копнежите му („Светите застъпници”, „Очите на св. Спиридон”, „Една обиколка на св. Георги”).
*
Една значима черта от художественото майсторство на Елин Пелин е умението му да изгражда сюжети. Да вземем най-сполучливата му повест – „Гераците“. Започва с експозиция – къщата на старите Гераци, пресъздаване на миналото с някаква особена носталгия; завръзка – завръщането на Павел; кулминация – кражбата; развръзка – разделянето на наследството; епилог – смъртта на стария Герак и отсичането на бора.
Героите на Елин Пелин носят присъщите на нашия народ черти като психология и светоусещане; те носят в душата си болката и мечтата, страданието и романтиката, специфичното и универсалното, индивидуалното и типичното… В техните образи писателят е въплътил своята концепция за неопределеността на битието и неговата проблемност, свързано с дуалистичното начало у човека и неговият живот.
Обикновените свободолюбиви и независими българи, в случая селяните на Елин Пелин стигат до престъпления, ако е засегнато чувството им за чест и човешко достойнство, както и имуществото им – „Нане Стоичковата върба”, „Първи сняг”, „Невеста Нена”, „Син”, „Гост”, „Братя”.
*
Едни от забележителните образи в творчеството на Елин Пелин са духовниците. Самите те са далече от християнския аскетизъм и изповядват една своеобразна философия за живота на човека като вечна диалектика между греха и добродетелта, злото и доброто, които взаимно се привличат и отричат (небесно-земно, душа-тяло, истина-лъжа). Изконната връзка между хората и природата потвърждава връзката между небесно и земно, рационално и ирационално, материя и дух.
Драмата на интелигента учител и изобщо на интелигентите, като социални жертви на обществените условия, е разкрита в разказите „Кал”, „Душата на учителя”, ”Сълза Младенова”, „Под манастирската лоза“.
Често повествованието в прозата на Елин Пелин протича в изолирани места – в едно село или околностите му, горе в планината, в малко глухо градче, в гората. По този начин се внушава необикновеността на случилото се, както и изключителната значимост на нравствено-философските обобщения. Взаимоотношенията между хората трябва да се градят на принципа на любовта и разбирателството, а не на гнева и омразата. Като основни християнски повели са издигнати състраданието и милосърдието към ближния – „Андрешко“, „Занемелите камбани“… Мястото на човека в заобикалящия го свят се определя от любовта и съвестта, като нравствени измерители на неговата стойност.
*
Връзката между човека и природата е взаимно обусловена, човекът е в близост с нея, той е в близост до всяко живо същество, а когато се късат връзките на човека с другите, къса се и традиционната връзка с природата.
В този процес на прекъсване и рушене на нравствени норми, изграждани с векове, се разрушава и връзката на човека с природния свят. Например символът на семейната задружност – старият бор, пада повален в калта.
Характерна стилистична особеност в ЕлинПелиновото повествование е тази, че разказите са обединени в една цялост не само благодарение на своето концептуално единство, но и на лирико-емоционалния пласт.
Като цяло творчеството на Елин Пелин е изградено върху основата на изконните проблеми за човешкото битие – за смисъла на човешкото съществуване, за греха и добродетелта, за истината и лъжата, за познаваемостта и непознаваемостта на света, за пътя към човешкото самоусъвършенстване, за единството от болка и радост, страдание и надежда.
редакционна статия
съвместна публикация с в. “Литературно земеделско знаме”
