ЕСЕН – гостуват поети от в. „Литературно земеделско знаме“

СБОГОМ, ЛЯТО

Не казвай: „Сбогом!“ – есента
не е причина за раздели,
че птичето на обичта
гнезди и в клоните ни бели.

Не казвай „Сбогом“ – замълчи,
сърцето нека да говори,
докато нашите очи
жадуват пролетни простори.

Не казвай „Сбогом“, с песента
душата ми сега те моли:
посрещай с обич есента
дори в гнездо сред вейки голи.

Животът е красив до край,
щом с обич го превърнем в рай.

Кирил Божинов

ЛЯТОТО СИ ОТИВА

На лятото последните лъчи
погалиха морето някак плахо.
И пристанът умислено мълчи,
и птиците отдавна отлетяха.

Наоколо безкрайна тишина
едно листо тържествено отрони.
А аз се сещам за приказка една
за многото отминали сезони.

Вихрен Бънков

ДЪЖДОВНА ЕСЕН

Край морето се изнизват
дните топли – под дъжда…
Живи мълнии пронизват
фара стар, покрит с ръжда…

Закъсняло лятото си тръгва
със усмивка нежна на уста.
То опитва се да ни залъгва,
че отново идва пролетта…

Едно момиче пее покрай кея
своята недоизпята песен…
Чайките в небето се белеят,
във очакване на мъдра есен…

Аз ли съм това момиче,
замечтано нейде, под дъжда?
Под крилото на ранено птиче –
ще се сгуши кротко есента…

Радка Гочева

КЪСНА ЕСЕН

С магла забулена
като невяста тъжна
стъкмена за човек недраг,
Земята, клетата, е скръбна,
че зима я очаква пак.

Сега очите си не вдига
да погледне. В очите и
е легнал мрак
и тъй помръкнала,
и няма ще остане
до идващата пролет чак…

Харалан Недев

ЗЛАТНИТЕ ЛИСТА

Стъпвам върху меките листа.
Времената в тишината плачат…
Те – сълзиците на есента
кръговрата земен тачат.

Сега е светлината нежна, мека.
Есента към края. Наближава
началото на зимната пътека.
И златото си есента дарява…

Сред воали ефирни от мъгла
вятър неуморен тича
и носи в себе си тъга,
със страст дърветата съблича.

И листата, жълтите листа
за последен път целува –
полегнали върху пръстта,
коренът въздишките им чува.

Маргарита Нешкова

ЕСЕН

Отмина лятото със своя зной
и прецъфтяват алени гергини,
а нивите потънали в покой
си бъбрят с плодните градини.

Морето пак самичко ще люлей
вълните си игриви, живи.
Мъглите ще прегърнат планините
и ще си тръгнат пак цветя красиви.

Ще капят жълтите листа,
гората ще съблича свойта дреха
и птичките събрани на ята
на юг ще литнат – на далече.

Красива есен със своя доброта
пристига щедра и щастлива
и се слива с нашата съдба –
мимолетна и неотменима.

Марийка Жекова

подбор Маргарита Нешкова