ЕМИНЕСКУ – ЧОВЕКЪТ ОТ ВЕКА НА ГЕНИИТЕ – репортаж на Адриан Василев

Двадесетият век има своите гении, както и вековете преди него. Но сякаш векторът на човешката гениалност през него е насочен повече към разкриване на тайни, които веднага потъват под грифа „Строго секретно“. Докато деветнадесети век е пълен с имена на композитори, художници, скулптори, поети и писатели, които сякаш се надпреварват в сферата на признатата гениалност. Може би защото тогава народите започват да се осъзнават като нации…

В съседна Румъния са малко хората, които не помнят две знакови данни за румънската култура: 15 юни  и 15 януари. Защото те са като 2 юни за българите. Това са датите на раждането и на кончината на великия румънски поет Михай Еминеску.

Неволно съм се замислял сравнявайки неговата поема „Лучафърул“ (на български, във великолепния превод на Димитър Пантелеев – „Хиперион“) с „Гарванът“ (Nevermore) на Едгар По. И двете са почти еднакви по обем, и двете (поне според мен) са велики произведения. Но, колкото от поемата на По извира мрак, толкова от поемата на Еминеску блика светлина.

Ала американецът пише на английски, език наложен за световно общуване, и „Nevermore“ е световно известна поема. Но не и тази на Еминеску или пък… на Ботев.

А за румънците Еминеску е велик национален поет. Всяко поколение разравя, преобръща и тълкува неговото творчество, но всички са единодушни в едно. Този поет е част от душата и от самото същество на Румъния.

*

И тази година в съседния Гюргево, както много години преди това, в парка „Алеи“ любителите на румънските културни традиции отпразнуваха 135 годишнина от смъртта на Еминеску.

„Двигателят“ – организаторът и душата на това тържество  беше неуморимата  госпожа Дуня Пълънджану – чудесна румънска поетеса и голяма приятелка на Русе и на българската култура, чиито творби са представяни и в сп. „Картини с думи и багри“. Всяка година, на 15 януари и на 15 юни тя организира поклонение пред паметника на големия национален поет, съпроводено с музикална програма, рецитали на Еминеску.

Дуня Паланджеану, Адриан Василев, Тодор Билчев на тържеството по повод 135 г. от смъртта на Михай Еминеску

Почти цялата програма е подготвена от деца и младежи. Понякога присъстват представители на градските власти, понякога – не. Но, странно (без да давам оценки!) не си припомням досега да съм срещал представители на местното журналистическо братство… В замяна на това има много неофициални, но значими персонажи на местната и не само култура. Тези тържества са били посещавани от  делегации на Русенското читалище „Хр. Ботев“, водени от г-жа Вяра Косева, от Сдружението на Букурещките българи, от Русенското Сдружение на Свободните писатели.

Тази година гости бяха г-н Мирча М. Ионеску – известен румънски драматург, в началото на нулевите години на нашия век – директор на Гюргевския Областен театър „Тудор Виану“, г-н Ион Макидон – собственик на букурещкото издателство „Амург сентиментал“ поетесата от Молдова Вероника Пърля-Коновали и други.

Програмата беше изнесена от деца и юноши от Гюргевското Училище по изкуствата.

Много приятно впечатление правеше и присъствието на граждани, които просто се интересуваха от традициите на румънската литература.

От наша страна на срещата присъствахме русенският поет Тодор Билчев, с когото рецитирахме най-новото му стихотворение, посветено на Еминеску, в мой превод[1], дългогодишният русенски преподавател по история Иван Зартов и авторът на това съобщение, Адриан Василев.

Прочетох мой превод и на стихотворение, посветено на Еминеску от незабравимата русенска поетеса Александрина Шаханова.

НА МИХАЙ ЕМИНЕСКУ

По повод 167 години от рождението на поета

В алеята,
до градския музей на Гюргево,
нахлупил е отново шапка белоснежна
великият поет.
Високо, в клоните на буйни дървеса
издига се гранитен монумент.
От него, вечно млад,
високо гледа Еминеску…
Не в мъжката му красота
е неговата величавост,
а в туй, което е създал,
във семето, което е посял
в душата на един народ!…
В този януарски ден,
със цвете във ръка,
с дълбок поклон прошепват всички:
„Велик е той!… Безсмъртен!“

                  15 януари 2016, Александрина Шаханова

LUI MIHAI EMINESCU

                 La 167-tea aniversare de la nașterea poetului

Pe o alee,
Spre muzeul giurgiuvean
privește sub căciula sa de nea
el, marele poet.
Spre ramurile mândrilor copaci
se-nalță din granit un monument.
De-acolo,
în eternă tinerețe
privirile-își înalță Eminescu… 
Nu doar în bărbăteasca frumusețe
se-ascunde măreția,
ci-n ceea ce-a creat,
în bobii, ce i-a semănat
poporului în sufletul avid!…
În zi de iarnă, în ianuarie,
în mână cu o floare,
în plecăciune adâncă toți șoptesc:
„Nemuritor!…Și mare!”

15 ianuarie 2016

                  Alexandrina Șahanova

Traducere de Adrian Vasilev

Портрет на Еминеску, худ. Елица Калоянова

Русенската художничка Елица Калоянова участва със свои творби в изложбата, посветена на големия поет, а след това дари своята картина „Портрет на Еминеску“ на музея на гр. Гюргево.

Елица Калоянова и Тодор Билчев пред паметника на Еминеску

Накрая и нещо, което може би ще се стори любопитно на нашия читател.

През 80-те години на 19-ти век един Букурещки театър, където Еминеску е работел по съвместителство и като суфльор, е гостувал в Русчук. Е, какво пък? Можем да считаме, че и ние ежегодно му „връщаме “ визитата… На него – Човека от века на гениите.

Адриан Василев

[1] Стихотворението и преводът са поместени в рубриката „Философия и общество”, „Памет“ на настоящия брой. – бел. ред.