МЕЖДУ СЦИЛА И ХАРИБДА – стихотворения на Илияна Кръстева

РЕАЛНОСТ

На професор Венелин Терзиев

Реалността е само илюзия, макар и много постоянна.
Алберт Айнщайн

Люлка с въже от протяжна мъгла ще привържа на дъга от опал и седеф.
Полетяла към Слънцето, ще събирам душата си – шепа пендари от наниз
проклет. Реката на времето ще погълне перлите бледорозови спомени,
слънчогледови незапочнати изгреви, недовършени залези с пити от мед.

С плащеница от пурпур и жезъл от злато ще коронясам мечти. Непонятното,
като бент ще отприщя от проляти сълзи. Нереалното ще превърна в храм за
добрите дела. Невъзможното ще заспи в плахостта на нощта. Смелостта ще
е знаме, верността ще е меч, мисълта упование, любовта – знак за чест.

Закъсняла, смарагдов лист от смокиня ще скъсам. Ябълка и змия ще потърся.
Намери ме в прозрачния вятър на тайните мисли, в сълзата на последния
земен човек, в близостта на съзвездие над пустинни миражи, в огън и лед.
Намери ме, преди да е късно, преди да съм същата, преди теб и след теб.

МЕЖДУ СЦИЛА И ХАРИБДА

Жадувам равновесен бряг и между Сцила и Харибда се провирам.
Сърцето е на вахта, и като стар моряк припява в приливния ритъм.
Зашеметени, слънчевите нишки се препъват в скърцащите корабни
въжета, оплитат се в платната, в котвата оранжево-ръждива светят.

В безветрие изгрява първата звезда. С плащ нощта покрива палубната
койка. Примигва фарът с ярка светлина. Вършее в синьо жито гривеста
вълна-ръкойка. Окачва звездопадът неонова луна, като часовник над
всемира. На флага чайки се полюшват в очакване пасажите със риба.

В сенките си гларуси сноват и с писъци разбуждат тишината. Рибарят
сутрешния вестник взел, увива червейче за стръв, на кея с кофичката си
присяда. А някъде липи и кестени цъфтят, валят цветчетата им по земята.
По парапетите мечтите скръстили крака стоят и чакат да пристигне влака.

Във пясъка следите ни се губят, все пак били сме тук, на този бряг.
Посрещали сме залези и изгреви. Обичани били сме и сме обичали, и
радостта с печал вървяла е ръка в ръка. Какво сме търсили, какво загубили
ще ни подскаже вятъра, когато ни намери, преди да вдигнем пак платна.

БЕЗСЪВЕСТНО ЩАСТЛИВА

Вашата страст е за вас. Вашата цел е за другите.
Вашата страст се превръща в цел, когато я използвате, за да служите на другите.

Дани Пенев „Мисли като монах“

Отшелник. Стълпник. Творец без его, живеещ сред житейската пустиня.
Говорещият с Бог. Обета спазил. Вместо да ходи по земята, избрал небето.
Сред пясъците знойни, пропукват се скалите и на върха им построил обител.
Безсъвестно щастлива и безгранично неограничена, душата му полита.

Безшевни мислите тревожат. Очите на сърцето му проглеждат. Невиждани цветя от
лунна пепел, сред звездопадите потрепват. Искрят „Косите на Венера“, преплетени в
космичното кръжило. Нощта пристава на Деня в невидими одежди, по вятъра шепти му
нежно: Безсъвестно щастлива е само Любовта! Безкрайна за мига и миг от вечност.

Монахът диша отривисто. Разперва нарисуваните си крила в очакване да разбере,
какво е Любовта? Как слънцето целува на разсъмване зората? Как огънят със сянката
си спори? Прегръща ли самотното море брега и прилива на отлива защо говори:
Безсъвестно щастлива е само Любовта! Магична красота. Възможна невъзможност.

Отшелник. Аскет и стълпник. Оплитащ лествицата към небето, ще пророни: Доброто
не достига, Боже! Къде да търся, как да го намеря? Напразно ли повярвах в творението
и спасението? По тайнствен начин, в съня ми подскажи молитва. В благост Господ рече:
Безсъвестно щастлива е само Любовта! Доброто е част от обичта, безкористна и вечна.

Илияна Кръстева