Кога религията, писмеността и общността укрепват самостоятелността на един народ и кога се превръщат в средства за духовна и политическа зависимост? В триптиха „Еретични мисли“ Димитър Анакиев поставя под съмнение утвърдени разкази за покръстването на българите, иконографския образ на свети Димитър и причисляването на България към общото славянско пространство. Трите текста са изградени като полемични хайбуни. Кратката проза формулира крайна историческа и обществена теза, а финалното хайку я сгъстява до саркастична или парадоксална поанта. Авторът не търси помирително изложение, а съзнателно изважда от равновесие понятия, приемани като неприкосновени: християнска принадлежност, национална традиция, славянство и културно родство.

„Еретични мисли“ не бива да бъде четен като неутрален исторически разказ. Това е отчетлива авторска позиция, която използва факти, символи и културни образи, за да предизвика дискусия – обществена и вътреличностна. Именно разликата между историческото свидетелство и неговата полемична интерпретация е част от напрежението на текста.

ЕРЕТИЧНИ МИСЛИ – триптих хайбуни на Димитър Анакиев

ЕРЕТИЧНИ МИСЛИ ЗА БЪЛГАРСКОТО ХРИСТИЯНСТВО

Причината за бунта на българските боляри срещу приемането на християнството е била, че чрез възприемането на чужда вяра, те биха попаднали под чужда (духовна) власт. Тази логика остава напълно актуална и днес. Дори ако оставим настрана престъпния характер на християнизацията на българите, фактът си остава, че историята на загубата на българската държавна независимост започва именно с акта на християнизацията.

Борис I също е съзнавал това. Създаването на кирилицата е било опит да се избегне една определена съдба – елинизацията на българите. Борис I не е могъл да знае, че чрез кирилицата българите ще се превърнат в сателит на една друга империя – Русия.

Урокът е ясен: историята не може да бъде излъгана чрез някакъв културен трик, какъвто е кирилицата. Русофилството, преобладаващо сред българите днес, е справедливо възмездие за геноцида, извършен над тогавашния български елит – акт, повторен по-късно от комунистите. Днес българите нямат собствен елит; вместо това имат едни, които ликуват пред Москва, и други, които коленичат пред Вашингтон. Това е дългосрочно следствие от духовното поробване, започнато от Борис I.

„Турско робство“,
о, „турско робство“ — един
исторически оазис.

ЧЕСТИТ ДИМИТРОВДЕН!

Повечето българи не подозират, че човекът, когото свети Димитър – възседнал кон – е изобразен как убива, всъщност е българин: цар Калоян. Тъй като иконите използват символичен разказ, тази конкретна икона разкрива един кръвожаден аспект на християнството – християнство, което убива българи. А предвид факта, че тази икона е изключително популярна в България – както и самият светец, – следва, че българските християни (ако изобщо такъв израз не е оксиморон) убиват свои собствени сънародници. Това подсказва или че те са мазохисти, или че българите не могат да бъдат християни – или, обратното, че християните не могат да бъдат българи.

Да празнувам ли Свети
Димитър? На иконата той
убива българи.

ЕРЕТИЧНИ МИСЛИ ЗА БЪЛГАРСКОТО СЛАВЯНСТВО

Наскоро публикувах кратък хайбун, озаглавен „Кумбия“:
Словенците живеят в богато европейско общество. Те имат най-високия жизнен стандарт в Източна Европа, но се чувстват незначителни. Затова протестират. Но, те не протестираха срещу Ратко Младич… Колумбийците имат своя собствена музика и знаят, че не са незначителни. Не протестират, свирят кумбия.

След словенските
демонстрации срещу Израел —
слушам кумбия

Проблемът на словенците би могъл да се нарече проблем на всички славяни: изоставане в историческото развитие с поне няколко века (например сърбите създават държава 5-6 века след българите, също и руснаците), възприемане на чужда култура като своя, комплекси за малоценност. Оттук произтичат постоянното недоволство, симпатията към комунизма и стремежът да се свали „колективният Запад“, който стои по-високо от тях. Но това със сигурност не е български проблем. Опитът българите да бъдат вкарани в рамката на „славяните“ няма никакво историческо основание. В миналото славяните често са проявявали нелоялност към българската държава – така е и до днес. Във втората сцена на историческия филм „Борис I“ се води следният диалог между юбиги хана (великия хан) и кавхана (заместник-хана). Кавханът: „Славяните отново ни предадоха… Предупреждавах те да не оставяш тила в ръцете на славяните… На славяните никога не може да се има доверие“.

Ако някой смята, че в разбирането ми за славяните има расизъм, нека напомня, че Маркс и Енгелс са писали за славяните като за изостанали народи.

Представете
българите като славяни и
дръжте котка за опашката.

Димитър Анакиев

Редакционна бележка: „Еретични мисли“ е полемичен триптих от хайбуни, в който Димитър Анакиев подлага на съмнение утвърдени разкази за християнизацията, религиозната символика и славянската принадлежност на българите. Редакцията споделя основната теза на автора, че религиозните и културните идентичности могат да бъдат налагани и използвани като средства за политическа зависимост, както и че представата за принадлежност към общо славянско пространство е изграждана и поддържана чрез панславистки и имперски идеологии. В този прочит комплексите за малоценност, чувството за историческа зависимост и духовна принадлежност към чуждо културно-политическо пространство не са представени като естествени качества на славянските народи, а като последици от продължителен външен натиск. Част от историческите препратки и фактологичните основания в текста остават спорни и допускат различни научни интерпретации. Публикуваме ги като елементи на ясно заявена авторска теза, близка до редакционната ни позиция, и като покана за проверка на наследените представи и за аргументиран разговор за произхода, езика, културата, религията и политически конструираната идентичност.