Светла Дамяновска представя авторски есенен цикъл от класически хайку – чисти, образни и прецизни стихове, в които сезонът се разгръща като картина: кълвачи, паунови дървета, гарвани, трънки, листопад, мъгли, свраки, гъби и катерици. Всяко хайку е малък миг от есента, уловен с характерната за авторката чувствителност към детайла. Св. Дамяновска е носител на втора награда в раздел „Ренсаку“ от конкурса „Черешовите води на българската танка“ – 2026, а този цикъл показва още веднъж нейния фин усет към сезонността, кратките източни форми и природната поезия.

ЕСЕН – цикъл класически хайку на Светла Дамяновска

*  *  *
„Иде есента!“ –
с морзова азбука
кълвачът каза.

*  *  *
Есен. Дървото
разпери паунова
опашка кипра.

*  *  *
Върху златен фон
черни гарвани летят.
Есенен пейзаж.

*  *  *
Сини трънките,
червени глогинките…
Поантилизъм.

*  *  *
Тишина. Капят
студени, разноцветни
сълзи. Листопад.

*  *  *
Утрин. Дървото
зъзне проскубано и
мокро. В мъглата.

*  *  *
Студ под перата
на свраките. Мразовит,
но ярък изгрев.

*  *  *
Млади гъби по
стъпките на есента
пъргаво никнат.

*  *  *
Катерицата
излезе с новото си
зимно кожухче.

*  *  *
В празните гнезда –
току-що излюпени
зимни приказки.

*  *  *
Зимни песнички
вятърът репетира
(тъжно-весели).

Светла Дамяновска