ДВАМА ЕСТОНСКИ ПОЕТИ
ПРЕДСТАВЯ ДОРА ЯНЕВА-МЕДНИКАРОВА
АРВО ВАЛТОН
ОТКРОВЕНИЯ
*
Когато вече няма да ме има
ще дойде някой
избродил дългия зимен път
доста поостарял и вече уморен
с дълги мустаци
и отегчен от деня
с бръмнала от мисли глава
ще дойде и ще прозре
с погледа на светлосините си очи
целия ми живот –
една накъсана рибарска мрежа
пакостите
сложността на този шеметен свят
ще ме види като млад
пъргав елен
и ще ме открие чрез думите ми,
произнесените с дрезгав глас
вече поизтъркани вицове –
ще дойде той през дълбоките преспи
един мустакат човек
знам го аз кой е той,
моят правнук.
*
В този единствен отреден ми живот
какво още ми трябва,
залък хляб и щипка сол,
спретнат неголям дом,
наръч сухи съчки
под котлето със супа,
и народ с единен език,
няколко дечурлига – грижа и глъч,
здрав сън и светла мисъл
под хор на птичи песни,
лунен лъч – ясна щастлива следа
по трудната житейска пътека.
ДОТОГАВА
Игра на шах
В началото изглеждахме равностойни,
дали предчувствах този дебют,
а животът мълком ме прецени
и уж избягващ риска
аз предприех атака,
но удар в гърба ме свести –
животът гневно се защитаваше от мен,
играта взе, че се затегна, аз
обуздавах нетърпението си
маневрирах едва-едва, а и
животът така обърка плановете ми,
напрежението вихрено ме завъртя,
направих рокадо, опитвах се
без да разбирам колко съм бос –
дали да се предам или докрай да се боря,
мираж е надеждата за реми,
неволята не бива да ме плаши –
вдигам поглед от дъската с тия фигури;
знаех си аз, развоят е неизбежен –
преди този крах, нека отстоявам себе си.
Глобус
Останах на пейката – трополеше до мен
чуждият руски живот. Каква ти поезия?
Все нови и нови унижения…
откъде това самочувствие
у тия наконтени прекрасни девойчета,
какви ли ще бъдат те в живота –
мъжете биха превзели крепостта
стига да знаеха, що ще я правят после…
груба бандитска романтика, присмех и
колко глупости, злост и безпътица…
питам се могат ли да се сближат те
с гордостта ни –търпение, преглъщащо
наглостта – но и ние не сме цвете,
скритом из потайностите на душата
рушим сътвореното отпреди…
прикован съм към пейката, но
много искам да стана
да се отдалеча нататък, отвъд,
пък ако ще и на друга планета.
Будист
Наистина ли е мой този дрипав чувал
придърпвам го отсам-оттам на себе си
и нищо, че ме вземат на подбив
имам си собствени представи
а мисълта ми броди надалеч
в мрака виждаш най-добре
и оставаш извън този свят;
в главата ми – картини накъсани,
никак не мога да се оправя с тях
и нямам обяснения – изгорете ме,
тялото ми дайте на гарвани
натрошете костите ми на залци
за червеите или за рибите в реката,
душата млада ще продължи напред
моля оставете останките ми на мира
докато настигна душата си, скитницата.
Закана
Той влезе в двора ни на бял кон
показа ми двата златни пръстена
сърцето ми затуптя прехласнато
знаех че мъжът не е войник завинаги –
харесах вихъра на сладката игра, но всъщност
главих се робиня в обора, кухнята и леглото,
седем пъти дарих живот –
децата бяха радост за мен и тежка грижа,
сега едно ме наглежда веднъж в годината,
а със Свети Петър сме се разбрал
как от сърце ще доверя истината –
нека и на небето знаят за теглото ни,
би трябвало то да им вади очите, но все пак
често се сънувам като кралица на Америка.
Преводът
Тази нощ ангел долетя при мен
сепна ме шумът на крилете му
лицето му по детски хитро – откажи се
от вчерашното добро дело, настоя той
нямах спомен за подобно нещо
чудно беше да се наддумвам с един ангел
добро и красота са пред очите на всички
но аз от престъпленията си ще се отрека
бил имал той задачата
анкетен лист да попълни
а в канцеларията свършили бланките
небесните фабрики за хартия стачкуват
ще им се още висши блаженства да имат
но и там горе регламентът им не бил пощаден,
ясно –
разбрахме се мълком,
вредом е все същото.
Мигновението
За десет минути напълно се разбраха –
несъответствие на характерите
поделиха си имота и дечицата
единият отброи сребърните лъжички
другият обвини роднините –
трагедията изживяваш сам –
публиката вредом ръкопляска злорадо.
Годината
Тежък е въздухът в тази стая
просто ще те разплаче
по коситба обикновено не вали
по време на беритба моля Бог
да понапълня с плодове килера
вие ми се свят от всичко
ще избухна от егоизъм
зиме броя трохите от хляба
Библията я чета усилено
злите духове да отпратя
ще рече да опазя душата си
може би не бива вече да излизам на оран
но роня порой от сълзи горчиви, че
идва пролет и… пак грижи
грижи.
По научному
Подготвих се старателно за експедицията
изучих всички теории
приготвих си инструментариума
разговарях с видели и патили
подготвих се психически
сили и смелост впрегнах добре
тръгнах
за да пристигна при една жена
но не узнах дълбоката същност
срещнах се с изследовател отколе
споделих съмнението си
седнахме на приказка
решихме да направим изявление –
стигнахме до пълното единомислие, че
именно в това е тайната на жената –
не е като човека тя.
Възможности
Девойчето навлезе в училището на живота
колкото да вземе няколко учебни часа
един огрухан чиновник
уредник по рекламите, пита и разпитва
за начален курс или пък за напреднали
в редовно или задочно обучение,
курс вечерен или дневен
интересува ли ви конкретна специалност
или сте за общообразователния курс?
Девойчето чаровно запърхва с мигли –
не ме бива по теорията…
предпочитам да практикувам
денем на работа, нощем на свобода
и сама да подбирам учителя си –
с професията ми Случайност,
изплувала из лоното на Съдбата.
ААРНЕ ПУУ
*
Всичко
каквото има
сложете на масата
пържоли и десерти
домашно приготвено и фабрично
посипано с черен пипер
изписано като стъпките
на случаен пътник
по тъмните алеи в парка
откраднато
от незнайни тайни места
при това опасни
но само мои
единствено на мен
предоставени в мисълта
сложете всичко на масата
моля разполагайте се
а след този обилен обяд
измийте ръцете си мазни
а после ако имате време
поседнете с мен
в апартамента ми под
и непременно
в моята кухня.
*
Моята глава
открай време
не увира с малко
кръвта ми кипи
прокапва на пода
но все пак
искри от нея
печална самотност
и скрита закана
най-после
да изпадна в гняв.
*
Може би
накрая
нашият влак
ще се застои на този дълъг мост
и то достатъчно време
додето пътниците ясно осъзнаят
подмолната опасност,
че пропастта всъщност
е в купето ни
вероятно най-доброто място
за нея.
*
През прозореца
нахлува прах
някъде далеч земята се тресе
всичко, което ще се случи
вече е било
нещата идват
и си отиват
наистина нищо
не зависи от нас.
*
Всичко свършва
в тази тайна стая
но всъщност едва започва
чувствам как полудявам
леко-леко
а ти дори не мигваш
да си дадеш кураж
миг по-късно любовта
плисва в лицето ми
като пъргаво коте
моята плаха печал
отново лази
в нозете ти.
ЕДНА ЛЮБОВНА ИСТОРИЯ
Дните
прекарани заедно
и нощите след тях
не запълват празнината
остава тежката сянка
когато питаш
дали ме боли все още
а аз отговарям с едно наум
колкото да не е без нищо
горчилката обаче
чертае безкрайното ми
съжаление.
*
Ще изгоря
всички мостове
ще забравя тия очи
дланите ласкави
но на сутринта
вече е късно за мен
по друмища да поема
остават незабелязани
дори планините
– мравешки купчини.
*
Сега
зная добре
що е това самота
нощните страхове
скъсването на пъпната връв
тогава
когато в есенните нощи
призраци
принуждават
да се луташ
в два свята
без граница
определена.
*
Вечер
едно момиченце
крие под възглавницата
пламнала главица
всеки залез е
откривателство
на мрачни сенки
всеки изгрев бледо подобие
на изконния
ред.
*
Лунна светлина струи
плъзва се по къщата и ръката
посегнала да отвори прозорец
да пусне вътре нощната хладина
аромата на градината
но уморена от дневния маратон
замира унесена в самота
не задълго защото
усещаш че никой не те притеснява
но дочуваш в далечината
нечий горък горски плач
и той те отнася
в друго пространство
в незнайно измерение.
Подбор и превод от естонски: Дора Янева-Медникарова
