Под общото заглавие „Еволюция“ Тодор Билчев представя четири нови стихотворения, в които природата, словото, човешките слабости и човешката доброта се преплитат в един цялостен поетичен жест. „Пролет“ носи светлината на възраждането; „Нямо слово“ поставя въпроса за свещената същност на езика; „Еволюции“ проследява вътрешните промени на човека през времето; а „Старостта на младостта ръка целува“ е миниатюра на състраданието и чистата човешка връзка. С характерния за Билчев образен език, ясни метафори и дълбоко човешко послание, тези стихове продължават дългогодишната творческа линия между автора, издателството и списанието – линия на доверие, последователност и поетична зрялост.

ЕВОЛЮЦИЯ – стихотворения на Тодор Билчев

ПРОЛЕТ

Пролет моя посребрена.
С рани от зловеща зима.
По Великденски червена.
Пъстра, чакана, любима.

Идваш късно, но навреме.
Никога не закъсняваш.
И покълва ново семе
във сърцата, що засяваш.

Пак потоците планински,
шумни, към реките тичат.
А дърветата в момински
бели ризи се обличат.

Винаги си толкоз млада.
Нищо, че от студ се раждаш.
Лятото гориш на клада.
Есен огъня подклаждаш.

Пролет моя белоснежна
и когато и да дойдеш,
ти любов си моя, нежна,
не те пускам да си ходиш.

Слезнеш ли пък от баира,
влез във къщите ни стари.
Нещо все ще се намери
за почерпка на другари.

Пролет моя животворна.
Луда, непокорна, бяла.
В дюля светнала на двора.
И душите ни огряла.

Тук ще си и догодина,
пак със нов живот, бленуван.
Нека вечно да те има.
Щастието да празнува.

14.04.2026 г. 5.55 ч.
Русе

НЯМО СЛОВО

Говореха си глухонеми. Двама.
Единствени такива в буса бяха.
За другите това бе тежка драма.
А разговор за тях. Дори се смяха.

В различни измерения живеят
говорещите само, без да казват,
със тези, пък, които уж немеят,
но с жестове най-точно се изказват.

Дали без звук е Словото родено,
а после подарено на свинете?
Не знам. Но винаги е то свещено.
Каквото и да е. Но го пазете.

Че то било е нашето начало.
И край навярно някога ще стане .
Докато времето ни не е спряло,
и нямо, Словото да не престава.

23.04.2026 г. 19.19 ч.
Русе

ЕВОЛЮЦИИ

На дланите под зачервените мазоли
угасваха слънцата на надежди голи.
А утро каменно си лапите сребристи
протягаше да сгрей души кристално чисти.

Загърбили срама от минали пиянства,
оплетени в дъха на днешни запознанства,
гръдта на времето дълбаем упорито,
за нови подвизи мечтаем тайно, скрито.

На масата във кръчмата с другари верни,
в стакани вино гоним мислите си черни.
А те пък по Стената на плача катерят
и скоро, май, със братя родни ще се сберат.

Прибрани са и мечовете остри вече
на страстите ни злобни, скръбни и човешки.
Във утрото ни делнично, в сълзи измито,
чистачки улични въздишките замитат.

Реката на живота се оттича бързо.
Страхът е отлетял, на детски плитки вързан.
И само пламъкът от лагерни огньове
държи ни още живи, но за смърт готови.

Хармоника сърца отново разтуптява.
И идват всички на среднощната забава.
Не се гаси това, което не угасва.
От малка семка бук столетен пак израства.

5.05.2026 г. 21.21 ч.; 12.05.2026 г. 19.19 ч.
Русе

СТАРОСТТА НА МЛАДОСТТА РЪКА ЦЕЛУВА

Старица паднала на тротоар лежеше.
Да ѝ помогнат, махаше с ръка в простора.
Но никой да повдигне мъката не щеше.
Край нея минаха бездушни много хора.

Но ето, младост се към старостта завтече.
Изтри сълзите ѝ, целуна я, прегърна.
Да се изправи, легналата в миг понечи.
А силите ѝ детската любов възвърна.

Във този миг забързаните хора спряха,
стъписани от гледката неповторима.
Единствено сега в живота си видяха –
ръка целува баба на дете любимо.

9.05.2026 г. 21.21 ч.
Обретеник

Тодор Билчев