В своя характерен, топъл и проникновен стил Людмила Данова представя нов автор в списанието, Станимира Давидова, поетеса, за която писането е чиста емоция и моментна волност. През погледа на Людмила – учителка по призвание и човек, който никога не изпуска появата на нови детски книги и поетични гласове – откриваме трите стихосбирки на Давидова като три различни проявления на една лилава, светла и дълбоко човешка душевност. Представянето очертава основните теми и послания в нейната поезия, а в следваща публикация читателите ще могат да се докоснат и до самите стихове, които носят същата неподправена искреност и вътрешна светлина.
ЛИЛАВИЯТ ЦВЯТ В ПОЕЗИЯТА И ДУШАТА НА СТАНИМИРА ДАВИДОВА – рецензия на Людмила Данова
ЗА АВТОРА
Станимира Давидова е на 56 години. По професия икономист. Започва да пише през 2022 г. От град Омуртаг е, но дълги години живее в София. От 2023 година е заместник кмет на град Самоков и живее там.
Писането не е самоцел за Станимира. Тя следва своите емоции и така се ражда поредният стих. Най-често стиховете й звучат автобиографично. Често пише в стил “Поетическа волност”, без препинателни знаци. Стиховете са моментна волност. Не ги чете, не ги редактира. Просто “излива” чувството, душата си.
Нейни стихове са включени в над 10 сборника, като първият е на Буквите – “Романтика 2025”.
Има издадени 3 стихосбирки: “Орисана”, “Душата ми цъфти в лилаво” и “Усмивки под дъгата” – със стихове за деца и авторски картини.
ЗА КНИГИТЕ
Със Станимира се познавам от социалните мрежи. В навечерието на 24 май тази година се видяхме лично с нея в читалище “Христо Смирненски – 1945” в София, квартал Лагера, където тя дойде на литературно четене по повод празника на буквите. Първото впечатление беше, че в залата влиза жизнерадостно и усмихнато момиче в лилаво. Широка усмивка огряваше лицето й, а лилавата рокля с бяло цвете така добре й стоеше! И тази широка усмивка се запази през цялото време!
Естествено, че си купих нейните книги, някак си беше задължително. Та лилавото ми е любим цвят, а аурата ми често прелива в тези тонове.
Зачетох се и поезията на Станимира ме обгърна като топло одеяло пред камината. Слях се с нейната душевност, с широтата на кръгозора й, с мекотата на възприятията й, с вътрешната й светлина. Стиховете са лични, докосващи, носят история и биография. Нямат за цел да стигат висини и върхове, а да сгряват, да разтварят с обич уютния си дом, където всеки да намери своята истина, чрез преживяното в стиха.
Трите стихосбирки на Станимира са издадени от издателство “Многоточие” през 2025 година. Първата е “Орисана” и художник на корицата е Риас Тангал.
Книга, която е наречена така, защото авторката често чува за себе си тази дума. А в нея ще намерите надежда, за по-добро утре, за промяна, за щастие, за обич. И всичко това е поднесено с човещина и през призмата на преживяната истина.
Втората стихосбирка всъщност е третата книга на Станимира Давидова и се нарича “Душата ми цъфти в лилаво”. В нея откриваме отново неподправени сила, вяра, човечност. Темите също са познати, любовта, морала, смисъла на житейския ни и духовен път. Лилавото е цвят на високо вибрираща душа. Душа, която е преминала през духовни и житейски катаклизми, през болката, но не е допуснала да пропадне, а напротив, избрала е по-трудния път нагоре, към израстване и светлината.
В двете стихосбирки авторката ни приема с топлина в своя свят, споделя човечността си, надеждата и искрената вяра в доброто.
“Усмивки под дъгата” е детска книжка, която Станимира с много обич илюстрира сама.
Книжката е за онези споделени моменти с деца и внуци, в които възрастта няма значение, големите стават деца, а децата получават мъдрост. Весели и забавни, стихотворенията на Давидова неусетно учат на споделеност и грижа, на семейна топлина и нежност.
Пъстър цвят и свят ни се усмихва от илюстрациите, весело ни се гледа магарето, жизнерадостно ни приветства слончето, а работлива пчеличка ни маха с крилца. Лилавото също е тук, често синевата в небесата преминава в индигово и приканва към волност.
Да, лилавия цвят в стиховете на Станимира Давидова присъства неотменно, а това е много хубаво и вълнуващо, защото чрез цвят и думи душата на поетесата цъфти в лилава светлина. Какво по-хубаво? Лилави са мечтите, в лилаво и възвишено нека изградим и света!
Людмила Данова
