ПАМЕТТА НА ИЗКУСТВОТО:
ГЕНКО ГЕНКОВ – ЦВЯТ И ХАРАКТЕР – коментар на Габриела Цанева
Генко Генков е роден на 1 февруари 1923 година в село Чоба, Пловдивско. Израства в Бургас. Завършва Полукласическата гимназия в Бургас. През 1948 г. завършва Националната художествена академия при проф. Дечко Узунов.
Първата му самостоятелна изложба е през 1965 година, а през 1973 е организирана ретроспективна изложба по случай петдесетата му годишнина. От 1972 година е носител на орден „Кирил и Методий“, ІІІ степен. Предпоследната му самостоятелна изложба е през 1993 г., а последната през 2006 г.
Това е кратката му биография, която може да се прочете в Уикипедия. За творчеството му е написано още по-малко.
Можем да допълним, че вернисажът е на 16 февруари в СГХГ. Изложени са 66 платна, рисувани през последните пет години. Умира по време на изложбата, на 3 март 2006 г. Същата година картините му са представени и в Рим.
„Изкуството е една крачка към безумието на истината. Защото истината е безумие“ – често казвал художникът, а талантът, стилът му на работа и животът му го доказват.
*
Още като дете открива изкуството и показва своя ярък талант, като още с първите си акварели чертае своя жизнен и творчески път. Още като гимназист излага публично свои картини, а като студент вече е намерил своя стил – нещо, което е особено трудно да се открие в живописта.
Но, макар да го постига, гонен от огъня на съмнението, той често се отказва от намерените отговори, напуска овладените пространства, за да търси нови пътища и пътеки в изкуството си.
„Не признавам полутоновете. За мене чистата багра трябва да бъде вкарана в картината…“ Воден от това прозрение, той съчетава цветове, които според нормите не се „понасят“. „Много копая в цветовете, като с мотика” – казва той, а картините му, рисувани върху платно или шперплат го доказват със следите от яростния размах на четката.
Рисува пейзажи, но често в тях присъстват и фигури на хора и животни.
*
Макар да изглежда, че картините му са нарисувани „с един замах“ на четката, той дълго е работил и преработвал своите пейзажи, портрети, композиции и голи тела, понякога дори с години. Модернизмът и националният бит и колористична гама се вплитат, за да създадат уникалните му произведения.
Има специално усещате и отношение към цветовете, за него те са нещо повече от средство за изграждане на образа и композицията; те са душата на картината и посланието на художника:
„Червеният цвят е материята, получила най-чистата светлина от живота. Той е израз на енергията на материалната сила и мощ на света“.
„Виолетовият цвят е символ на космическата мощ, на жестокия натиск на природата срещу света – там, където изгарят илюзиите на живота“.
Казват, че Генко Генков става легенда в българското изкуство приживе не само заради изключителното си чувство към цвета и експресивния стил на рисуване, но и заради волния си характер и бохемски начин на живот. Той често говори публично срещу „народната власт“, заради което е въдворен две години в затвора в Белене, а през 1956 г. го затварят и в лудница. Това не прекършва характера му, нито таланта му. Рисува през целия си живот и никой не знае колко картини точно е създал.
*
Това лято Софийска градска художествена галерия отбелязва 100-годишнината от неговото рождение с мащабна изложба, разположена в две от залите на ул. „Гурко“ №1 и във филиала – галерия „Дечко Узунов“, както и със съпътстващи събития. Експозициите в различните пространства дават възможност за досег до различни аспекти от творчеството му – живопис с маслени бои върху платно и фазер и творби върху хартия, в които усъвършенства акварелната си техника, допълнена с гваш, пастел, печатарски мастила и пигменти, както и експериментите му в областта на графиката – литография и офорт. В галерия „Дечко Узунов“ са експонирани и академични етюди, ранни и по-късни рисунки с молив, въглен и креда. Изложените произведения са от периода 1949 – 2005 г. и могат да се видят от 14 юни до 12 ноември 2023 г.
*
Това прочетох и намерих в интернет преди да вляза в изложбените зали. Снимките на картини – все едно дали гледани от монитора на лап-топа, екрана на смартфона или от някаква хартиена репродукция не могат да подготвят зрителя за живото присъствие на оригиналните картини!
Те зашеметяват, буквално. Мога да сравня това усещане с онова, което изпитах сред оригинали на Пол Гоген.
Без смесване на цветовете, без светлосенки и излишни елементи, без някаква видима от пръв поглед цел, образ, център – тези картини общуват директно с ума на гледащия ги – една мигновена връзка между художник и зрител, за която времето е без значение.
Неговите творби са с различен формат – от почти монументални, до оня приятен кавалетен размер, който, обрамчен, можеш да сложиш навсякъде.
Въпреки усилията на организаторите, за посетителя остава трудно, невъзможно, да осъзнае обема и многообразието на творчеството на Генко Генков. И може би това е нормално, защото именно неуловимо-невъзможното е онова, което геният на твореца оставя след себе си.
От есенния пейзаж, сякаш опръскан с кръв, през дърветата, които протягат клони-пръсти от двумерността на приютилата ги медия към триизмерното битие на околното пространство, да се премине през отчаянието на лицата – портрети, отправящи своите въпроси и своя ням вик…
За да се стигне до оня селски път, отделящ нивите, дърветата и скритото очароване на езеро или река, събрала синьото на цялото небе…
Не може да се разкаже, трябва да се види, да се докосне с поглед, да се прозре зад движението – не на формата, а на цвета, и може би някъде там, да се намери собственият ни поглед към света.
Габриела Цанева
