ДВЕ СВОБОДНИ СЪЧИНЕНИЯ – гласове от Украйна на български език

В сътрудничество с Даниела Горчева продължаваме да представяме творби на украински бежанци, написани на български език.

Тази корица е подготвена от Невена Лилова, преподавателката им по български език, по апликация на Олена Матижева.

В брой 2/2023 публикувахме есето “Онова утро” на Анна Гуманская, написано по повод годишнината от началото на войната в Украйна.

Тук ще споделим две други истории – на Галина Розора и Олена Матижева.

За тях учителката им казва: „Олена рисува с акварел, изрязва, обича концерти, учила е китара и танц. От Харков, на средна възраст. По професия – администратор. Галина навърши току-що 73, била учителка по математика в Киев. Водила е и курсове по компютърна грамотност. Страстна туристка.“

ЧЕРНИ ВРЪХ – есе на Галина Розора

България е прочута с морето, слънцето и златните си пясъци. Аз обаче, харесвам многоцветните и́ планини – разкошно нещо! Какви големи късметлии са софиянци! Очарователният масив на Витоша е на хвърлей от тях.

Най-високата му точка – Черни връх, е с височина 2 290 метра.

Първите 1867 към върха вземам с автобус. Планинският път минава през огромни склонове, покрити със стогодишни смърчове. За да стигнете Черни връх, трябва да извървите 300 метра каменист терен. „Зеленият“ път, предхождащ каменния, не е особено труден преход.

Първото изкачване на Черни връх е станало на 27. 08. 1895 година. Датата се приема за рожден ден на Българския туристически съюз. Изкачването е инициирано от българския писател и политик Алеко Константинов, известен с прозвището Щастливеца.

Държа да кажа, че изкачването на върха не е разходка, а сериозен спорт. Но Черни връх – един от стоте задължителни туристически обекта в България – трябва да бъде изкачен догоре, не защото е задължителен, а за да можеш да съзерцаваш величието и красотата.

Иван Вазов, който се прекланя пред природата, защото е прекрасна и защото му е родна, е намерил за това място и за преживяванията си там такива думи:

Дивни простори,
шир, безконечност,
бляск, кръгозори,
хаос и вечност.

( … )

И мен огромна
смути тревога:
в тоя миг, помна,
аз видех бога.

Така звучат първият и последният куплет на стихотворението „На Черни връх“, с които искам да завърша.

юни, 2023, София

СРЕЩА В ГРАДИНАТА – есе на Олена Матижева

В момента нашето семейство живее в София, защото в Украйна войната продължава.

Живеем в многоетажен блок, до зелена градина. Под „семейство“ разбирам себе си, моя съпруг и нашия котарак Рижик.

Котаракът е красив, пухкав, но не е млад. Има бели гърдички, бели „ръкавички“ и бели „чорапки“; под лявото око – бяла светкавица; носът му е бледорозов, очите – зелени. Всичко останало му е червено, с ръждив оттенък. Обичаме си го, той  нас – също.

Рижик не спира да ни говори, макар че оглуша, горкият. Това се случи след обстрела на Харкив. Понеже сам не чува, той се обръща към всички на висок глас.

Заради дъждовното време избягва градината и се разхожда край мрежата за комари, опъната на прозореца.

Вчера Рижик зърна непозната черна котка, пристъпваща сред тревата. Моментално застана на задните си лапи и й отправи мощен зов.

Котката го чу, доближи се до прозореца и тихо му отговори.

В същия момент отнякъде изникна още една, бяла, и черната изтича след нея.

Двете изчезнаха.

Оттогава Рижик всеки ден отива до прозореца и проверява дали черната не се е появила пак.

Дали това е… любов?

Може би. А може и да са случайни пролетни настроения, кой знае…

март-април 2023 г., София

по статията работиха: Даниела Горчева, Невена Лилова, Габриела Цанева