В СЪРЦЕТО НА МОРЕТО – стихове на Анна Фериеро
КАТО
Като
открих вселена –
малка, разпръсната…
тя изпитваше болка, уловена в капан.
Когато,
почти по погрешка,
музиката, с която рисувах
тишината ми помогна…
Тогава –
без никакви угризения на съвестта
моят стих се промени…
ДЪХ
Поглед на погледите –
сред омагьосани вълни
те дишат Любов
мечтаят за смях,
докосвайки сърцето –
клеймото на Адонис.
В СЪРЦЕТО НА МОРЕТО
Понякога си мисля за теб
сред морската пяна –
как без колебание
изпълни сърцето ми.
Понякога се оглеждам
между струните на мастилото…
Ухажвам те в мълчание
със срамежлив поглед.
Галя дъха ти,
който звучи хармонично
между вълните на сърцето…
*
COSÌ
Così
ho scoperto un universo
piccolo, disperso
era in pena e intrappolato.
Così
quasi per sbaglio
la musica ho dipinto
il silenzio m’ha aiutato.
E così
senza alcun rimorso
il mio verso s’è mutato
RESPIRO
Rintocco di sguardi
fra onde incantate
respirano Amore
sognando risate
sfiorando nel cuore
la nota di Adone
NEL CUORE DEL MARE
A volte ti penso
fra la spuma del Mare
che senza esitare
inonda il mio cuore.
A volte rifletto
tra le corde d’inchiostro
ti corteggio in silenzio
e con un timido sguardo
ti carezzo il respiro
che suona armonioso
fra le onde del Cuore
*
AS
As
I discovered a universe
small, scattered
he was in pain and trapped.
As
almost by mistake
the music I painted
silence helped me.
And so
without any remorse
my verse has changed
AS
As
I discovered a universe
small, scattered
he was in pain and trapped.
As
almost by mistake
the music I painted
silence helped me.
And so
without any remorse
my verse has changed
IN THE HEART OF THE SEA
Sometimes I think about you
among the foam of the sea
that without hesitation
flood my heart.
Sometimes I reflect
between the strings of ink
I woo you in silence
and with a shy look
I caress your breath
which sounds harmonious
between the waves of the Heart
Анна Фериеро
